НАСА похарчва милиони за космически химикал, докато руснаците просто използвали моливи

През 1967 г. след много опити НАСА създава космическия химикал "Фишър", специално предназначен за мисиите Аполо. Днес те се използват при всички космически мисии, както от американците, така и от руснаците. Освен това, космическият химикал е достъпен за обикновените хора, които нямат връзки в НАСА – ако искат да се чувстват като астронавти.

Космическият химикал, познат още като Химикал за нулева гравитация, е писалка, която използва специални пълнители с компресирано мастило, с което можете да пишете при нулева гравитация, под водата, по влажна или мазна хартия, под всякакъв ъгъл и при широк обхват от температури. Химикалът е изобретен от австриеца Фридрих Шехтър, американския индустриалец и производител на химикали Пол Фишър, който създал "специално тиксотропно мастило" и австрийския инженер Ървин Рат. Първият екземпляр е произведен в Боулдър сити, Невада. Пол Фишър го патентова през 1965 г.

Астронавтът Уолтър Кънингам от мисията Аполо 7, в момент, в който изпозлва химикала.

Фишър представил своето изобретение на НАСА. След множество опити, космическата агенция го одобрила. Те закупили 400 екземпляра на цена 6 долара всеки. НАСА била заинтересована от 3 модела: 204, 207 и 208. 204 бил със синьо мастило и бутонче в края. Използван е при мисиите Скайлаб и Аполо. По-късно бил заменен от 207. Модел 207 бил почти същия като 204, само че бутонът за изключване се намирал отстрани. Модел 208 пък бил същия като 207, но с черно мастило. НАСА подобрила тези химикали, за да могат да бъдат използван и в космическата програма. Към писалките били добавени велкро ленти и стандартни метални скоби, за да се улесни съхранението и закрепването им.

Подобни химикали, произведени от други компании, също се появили на пазара. Химикалите били основно два вида: АG7 "Астронавски химикал" – дълъг тънък химикал с бутонче за изключване и "Химикал куршум", който не се изключвал и бил по-къс от стандартните писалки. Твърдяло се, че няколко от моделите на Фишър са вечни при стандартна употреба /около 100 години срок на годност/. Според учените мастилото стигало за 49.4 км текст.

Според една градска легенда НАСА похарчила значителна сума пари за разработването на химикала, с който можело да се пише в космоса, докато руснаците просто използвали моливи. Е, в нея има частица истина: НАСА започнала изследванията си върху космическия химикал, но проектът бил изоставен, защото изисквал баснословна сума пари за реализирането му. Американските астронавти също се върнали към добрите стари моливи. Но НАСА всъщност не похарчила милиони долари, тъй като Фишър използвал частен капитал за създаването му. По-късно руснаците също започнали да използват подобни химикали.

През 2008 г. химикалът на Джийн Кърман, летял в космоса с Аполо 17, бил продаден на търг за 23 900 долара.

снимки: thevintagenews.com