История на чайника и видове нестандартни чайници

Чаят е незаменима здравословна напитка, която е била неизменна част от ежедневието на всяко семейство в миналото. Приготвяли са се отвари с различни цели: за облекчаване на неразположения, за настроение или просто за наслада. Днес в модерния свят чаят сякаш преминава на едно ново ниво, което да доставя още повече наслада, аромат и полезни свойства.

Разбира се, за приготвянето на един чудесен чай е нужен чайник. Това е разковничето за ефикасността и блажените свойства на отварата. Днес са познати много видове чайници: порцеланови, електрически, метални, пластмасови и други. За всеки вкус има по нещо. Но от къде тръгва чайникът и каква е неговата история? Разберете малко повече за него и се насладете на едни интересни и нестандартни чайници от нашето съвремие, четейки и разглеждайки снимките в статията.

Чайникът е неразделна част от нашата история и е много по-кратка от историята на самия чай, тъй като тя се появява много по-късно и хората просто не се нуждаят от нея. Всъщност чайникът произхожда от Китай, някъде през 10 век, заедно с традицията за чаената церемония. Първите чайници са били изработвани от керамика (глина, добивана от град Исин), тъй като се е смятало, че този материал е най-подходящ за варенето на напитката. Години по-късно чайниците са се изработвали от порцелан с изящно обрисувани разноцветни мотиви и символи.

Постепенно увеличеното търсене на този продукт довежда до появата на цяла индустрия за производство на чайници. През 16 век култът към чая възниква в Япония, където бързо се развиват революционни начини за декориране на уредите. За да изучат занаята, японците канят активно китайски майстори, който да им покажат различни тънкости в изработката на удобни и красиви чайници. С течение на времето Япония разработва нови технологии и се превръща във важен център за производството на японска керамика.

Според съвременници чаят е познат също и в Югоизточен Сибир, и Русия още в началото на 16 век. Руската чаена церемония е била толкова известна по това време, че не е учудващ и трудът на руските майстори, които са създавали най-различни по форма и пъстрота чайници. Известните самоварки например, са чисто руско изобретение, превърнало се в символ на Русия. Години по-късно съветското разнообразие е било заменено с по-иновативни модели.

Данни за първите чайници в Европа има едва през средата на 16 век, но те са били тежки, неудобни и не особено красиви. Майсторите по това време не са имали възможностите и знанията да направят нещо подобно като красивите и изваяни китайски чайници. Едва в началото на 18 век занаятчии от Англия и Германия се научават да боравят с порцелана, а заедно с това и с направата на порцеланови чайници, достойни по качество на китайските. Скоро след това се появяват и други разновидности като сребърните и калаените изделия. Собствениците на сребърните варианти са били хора с висок социален статус, докато тенекиените са успявали да си позволят представителите на по-нисшата класа. Единственият недостатък на сребърните чайници е било това, че се е нагорещявало много тялото и дръжката на уреда, а това в последствие е променяло и вкуса на чая.

Интересното по това време е, че чайниците не са имали конкретна форма. Първоначално са били създавани сферични, след това правоъгълни и овални съдове.

В края на 18 век чайникът придобива всички основни характеристики, които познаваме и днес.

Първият електрически чайник се появява в Германия през 19 век. Изобретението се преписва на известния полковник Кромптън, който е монтирал електрически нагревател в стойката на обикновена метална кана за затопляне на вода. Това новаторство обаче става известно и модерно едва в края на 70-те години на миналия век, когато електрическите кани придобиват нов и изящен вид с лека и удобна форма. Реално тогава се превръщат в практическите уреди, удобни за употреба дълги години.

Днес чайниците имат съвсем друг и много по-модерен вид. Светът на технологиите и съвременните устройства оказват влияние на всички уреди и машини, в това число и на чайниците. Едни от последните модели са радиоуправляеми, със сензорни индикатори, с електронно управление, с термоустойчиво стъкло и други.

Какво ли предстои да видим в бъдеще, не знаме. Но какво и да се случи, чайникът вероятно никога няма да отстъпи мястото си в кухнята на никого.

Снимки: livemaster.ru; freepik.com