Котката била свещено животно в Египет и убийството й се наказвало със смърт

Котките са познати в древен Египет като "мау" и били възприемани като свещени животни. Въз основа на резултатите от последните ДНК изследвания на съвременни видове котки, се смята, че те били за първи път опитомени в Плодородния полумесец преди 10 000 години от близкоизточни диви видове. Хиляди години по-късно хората в Горен и Долен Египет обожествили много животно, включително и котките.

Египтяните много уважавали способностите на котките да се справят с домашни вредители и да убиват змии като кобрите например и постепенно котката се превърнала в символ на грацията и самоувереността. Богинята Мафдет, покровителката на справедливостта и екзекуциите, имала човешко тяло и глава на лъв.
Богинята котка Баст, известна още като Бастет, постепенно била заменена от Мафдет, а образът на Баст с времето се омекотил и тя се превърнала в покровителка плодовитостта и майчинство.

Котките са едни от най-разпознаваемите видове в древната египетска култура, но били опитомени много по-късно от кучетата. В древен Египет имало два вида малки котки: джунгловата котка /Felis chaus/ и африканската дива котка /Felis silvestris libyca/.

Африканската дива котка били опитомена след прединастичния период. Дивите котки ловели плъхове и други вредители, които се хранели в кралските хамбари. Те си спечелили разположението на хората от малките и големи градове, защото ги избавяли от мишки, плъхове, отровни змии и други животни. Египтяните започнали да ги обожествяват и да създават бижута и йероглифи по тяхно подобие.

Тъй като малките котки често почивали под столовете на жените, това започнало да предизвиква асоциацията им с плодовитостта и сексуалността. Друг вид котка, лъвовете, също били много почитани в Египетската култура. Въпреки, че повечето лъвове се оттеглили на юг около прединастичния период, и се срещали рядко през епохата на фараоните, те заемали почетно място в египетската иконография. Лъвовете били олицетворение на кралската власт заради агресивната си природа и сила.

Най-ранните сведения за обожествяването на котките датират от 3 100 г. пр. н. е.: кристална чаша, украсена с изображение на богинята с глава на лъв Мафдет. Богинята Бастет отначало била изобразявана като страховита защитница лъвица, подобно на Секхмет, но с вековете образът й започнал да се свързва предимно с домашната котка.

Тъй като котката била свещеното животно на Бастет, практиката на мумифицирането започнала да се прилага и върху котките. Уважението, с което се отнасяли хората към котките, продължавало и след смъртта им. Гръцкият историк Херодот пише, че при случай на пожар или огън мъже го пазели, за да са сигурни, че някоя котка няма да влезе в пламъците. Древният историк също така пише, че когато някоя котка умре, домакинството започвало да скърби като за близък роднина и често избръсвали веждите си, което било знак за тяхната скръб.

Убийството на котка, било то случайно или не, се наказвало със смърт. Доидор Сицилийски описва интересна случка след убийството на котка през 60 г. пр. н. е. Той станал свидетел как римлянин по невнимание убил египетска котка. Разярената тълпа се събрала и въпреки молбите на фараон Птолемей XII, убила римлянина.
Заради котките, египтяните дори загубили една война. През 525 г. персийският цар Камбис тръгнал на поход срещу Египет. Но египтяните се сражавали като лъвове и египетският град Пилуз /днес Порт Саид/ не падал. Тогава персийският цар си послужил с хитрост – заповядал да уловят всички котки и да ги поставят на гърдите на войниците вместо щитове. Египтяните се отказали без бой, защото не можели дори да си помислят наранят свещените животни.

източник: thevintagenews.com