Вероятно Венера също някога е била обитаема

Със своите киселинни буреносни облаци, жарка повърхност и атмосферно налягане, което би строшило костите ви, ужасяващият адски пейзаж на Венера я прави една от най-негостоприемните планети от Слънчевата система.

Но учените твърдят, че става все по-вероятно и по-вероятно, когато животът на Земята се е зараждал, Венера да е била привлекателна ваканционна дестинация.

"И двете планети вероятно са се радвали на топли течни океански води, които при контакта си със скалата и органичните молекули са стимулирали химическата еволюция в тези океани," казва Дейвид Гринспуун от

Планетарния научен университет в Туксон, Аризона, САЩ.

"Доколкото разбираме сега, това са изискванията за началото на живота."

Учените от години предполагат, че Венера вероятно не е била винаги най-горещата планета в Слънчевата система.

През 2010 г. учените заявиха, че Земята и Венера са изненадващо близки по размер, плътност и устройство и близкото им разположение една спрямо друга предполага, че вероятно са се формирали от едни и същи основни материали.

"Венера също разполага с необичайно високи количества деутерий във водородните атоми, което е знак, че веднъж на планетата е имало значителни количества вода, които мистериозно са изчезнали с времето."

Новите климатични модели на Венера показват, че преди 3 милиарда години Венера вероятно е имала мек, подобен на земния, климат и течни океани.

Екипът, предвождан от Майкъл Уей от Института за космически изследвания Годард към НАСА, е пресъздал четири версии на ранната Венера, като всяка една се различава от другата съвсем малко по признаци като продължителността на деня и количеството слънчева енергия, поглъщана от планетата.

Най-обещаващият модел се отличава с умерени температури, гъсто покритие от облаци, които вероятно са предпазвали повърхността от опасната слънчева радиация, и понякога дори сняг. Според тази симулация планетата е била обитаема допреди само около 715 милиона години.

Но за да бъде възможен този модел и условията да са били подходящи за обитаване за около 2 милиарда години, Венера е трябвало да се върти толкова бавно, колкото и днес, което все още предстои да бъде доказано от учените. И тъй като в случая със Земята, планетата бавно забавя своето въртене с времето, някои учени твърдят, че в миналото Венера се е въртяла много по-бързо от сега.

"Ако Венера се е въртяло по-бързо, всичко се проваля," казва Майкъл Уей. "Но при подходящите условия температурата става почти като земната. Това е забележително."

За съжаление днес Венера не е най-подходящото място за изследвания, особено що се отнася за възможността на планетата някога да е имало живот.

Както вече споменахме, Венера е най-горещото място в Слънчевата система (по-горещо дори от най-близката планета до Слънцето, Меркурий) и е покрита с облаци от сярна киселина, която създава най-странните мълнии виждани някога.

Ако отидете на Венера, въздухът е 90 пъти по-тежък от земната атмосфера, а налягането отговаря на измереното на 914 м под повърхността на океана.

Тогава как Венера се е превърнала от обитаемия близнак на Земята, в злата сестра, която е в момента?

"Това е една от най-големите мистерии. Как е станала толкова различна от Земята, при положение, че в началото са били толкова еднакви? Въпросът става още по-труден, когато вземем под внимание астробиологията и възможността Венера и Земята да са си приличали, когато животът на нашата планета едва се е зараждал," казва Гринспуун.

Научният екип със съжаление споделя, че единственият начин да стигнем до дъното на загадката, е да отидем на Венера – възможност, която НАСА вече обмисля.

снимки: sciencealert.com

по статията работи: Величка Мартинова