5-те най-шокиращи противоречия в хранителната индустрия

Храната заема голяма част от нашия живот - тя влияе на настроението ни, променя телата ни, основна част е от културата на народа ни, включва се в празненства и обичаи. За много от нас тя е основната ни тема за размисъл през деня.

Спокойно можем да кажем, че самата идея за храната е една от основните части при формирането на цивилизациите. Тя участва в живота на хората още от времето, в което ловът е бил основно средство за препитание, неизменна част е и от съвременното модерно общество.

Но питали ли сте се някога как храната е достигнала до вашата чиния? Къде е отгледана пшеницата, с която е направен хлябът ви? Защо има семена в него? От какви прасета идва месото в сандвича ви? И така, днес ще разгледаме основните проблеми, пред които хранителната индустрия се е сблъсквала.

1. Голяма част от населението на света яде, е ВСЕЯДНО. Ядем както месо, така и растения. Въпреки че има множество вегетарианци и вегани по света, техният брой е сравнително малък спрямо месоядните. 40% от индийците са вегетарианци, но не така стоят нещата в останалите страни по света, където вегетарианците са около 10% от населението им. Животновъдството започва през неолитната ера - преди около 12 000 години. Започнали сме селективното отглеждане на животните, като сме ги направили по-дебели, по-схватливи и по-лесни за обработка.

С израстването на обществото, месото се превърнало в храната на по-високите класи, тъй като се налагало първо да се инвестира в отглеждането им и чак след това в яденето им. Тук идва и проблемът. Със забогатяването на страните, нараснала и консумацията на месо, тъй като то било признак на богатство и висок стандарт на живот. Китай е добър пример за това. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, до 2024 в Китай ще се консумира 10% повече говеждо, 25% повече пилешко и 5% повече свинско. Но на Китай ще им бъде доста трудно да се справят с конкуренцията си в това отношение - САЩ. Америка е най-големият любител на месо в света. Статистиките сочат, че един американец изяжда средно 120 килограма месо годишно. Единствено Австралия и Нова Зеландия са другите страни, в които един човек изяжда над 100 килограма месо годишно.

Произвеждането на толкова голямо количество месо оказва огромно влияние върху промените в климата. Основният проблем е, че то води до обезлесяване, особено в Южна и Централна Америка. На всеки 3 минути там са отрязани дървета, разполагащи се на 2 квадратни километра земя. Тези земи се използват както за хранене на животните, така и за отглеждане на храна за тях. Намаляването броя на дърветата, означава намаляване на въглеродния диоксид, който се абсорбира в атмосферата. Другият проблем е, че тези животни отделят много газове, особено кравите. Метанът е мощен парников газ и нашите приятели животните произвеждат 120 килограма от него годишно - това е 100 пъти повече от хората. Така че кравите са неприятни "съквартиранти" на Земята.

Начинът, по който отглеждаме голям брой животни също представлява риск - от разпространяването на заболявания. Птичият грип например, причини проблеми на множество фермери, тъй като зарази милиони пернати. Много от животните получават ваксини и антибиотици, но правилата за тях се променят твърде често, тъй като животните започват да свикват на свойствата на тези медикаменти и да еволюират бавно, но сигурно.

2. Кое според вас е първото животно, което човечеството е започнало да отглежда? Истината е, че това е патицата. Започнали сме да я отглеждаме преди повече от 30 000 години. Това е пример за начина, по който човечеството генетично модифицира света около себе си. Хората предпочитат изкуствената селекция вместо естествената от хиляди години.

Учен на име Димитрий Беляев се опитал да разбере как работи този процес, правейки същото върху лисиците в Сибир. От 1959 година той започнал да избира "най-добрите" лисици и убивал останалите. По този начин той искал да запази "добрият им темперамент" и да го превърне в част от техния род. С убиването на останалите лисици останали единствено добрите, като по този начин той искал да види дали качествата на добрите ще останат и лисиците вече ще се раждат само такива.

Експериментът продължил 40 години, но резултатите били наистина впечатляващи. Лисиците можели да бъдат разхождани и дресирани като домашни любимци. Интересното е, че те променили начина си на поведение, а не толкова външните си белези, макар че и там имало известни промени. Оказало се, че по-приятелски настроените и по-спокойни животни имат по-ниски нива на адреналин. Различните нива на хормоните водят до различно физическо развитие.

Селективното отглеждане не се отнася единствено до животните. Хората правят същото и с всяко зърно, всеки плод и всеки зеленчук, които срещаме в супермаркетите днес.

Фермерите селектирали само най-добрите попадения от дадения вид и отглеждали само него и смесвайки семената по начин, по който са сметнали, че е най-добре. Ето защо голяма част от културите, които купуваме днес, дори не си приличат с оригиналния си вид. Лимонът е добър пример за това, тъй като е хибрид между цитрон и бергамот. Без човешкото влияние, лимонът едва ли е щял да съществува днес.

След това е направен най-големият скок в селектирането на културите - с откритието на ДНК. Фридрих Мишер първи я изолирал през 1869 година, а по-късно Уотсън и Крик ни дават познатата структура - през 1953 година. До 1982 година вече сме имали първият генно модифициран организъм. Микроорганизъм, който поглъщал петрол и бил притежание на "Exxon Oil Company". Той бил използван за "изяждането" на разливите на петрол.

Но как се модифицира един организъм? Как се съчетава доматът с рибата, например? И това съчетание наистина съществува! Учените използвали антизамръзващия ген на писията, за да помогнат на доматите да оцеляват по-добре през зимата. Ето как работи ДНК:

ДНК е група молекули под формата на двойна спирала, които се съчетават по двойки, за да създадат нишки, наречени хромозоми. Хората имат 46 хромозоми, които заедно създават нашия геном. Това е генетичната информация, която ни прави човеци, която прави кучетата кучета и котките котки.

Учените претърсват геномите за чертите, към които се стремят - големи листа, по-малка нужда от вода за напояване, изолация от замръзване или каквото друго им е необходимо. След това изолират малка част от генома, от който се нуждаят и го "отрязват", използвайки ензими. След това, те "пренасят" този генетичен материал на нещо, наречено плазмид, което представлява нещо като допълнително място, което откриваме в някои от бактериите. След тази стъпка, те "поставят" генетичната информация в клетките, които искат да модифицират. В някои случай то може буквално да се внедри - с инструмент, наречен "Gene gun" (буквален превод от английски - "пистолет за гени"). Другият начин е да се използва бактерия, която да инфектира клетките, които трябва да се променят.

Основната употреба на генното модифициране човечеството открива в посевните култури. Използваме го, за да направим културите по-издръжливи на проблемите, които имат в околната среда, която обитават и разбира се, за да могат фермерите да получат по-голям добив от тях. Само в щатите се забелязва нарастване на продукцията, равняваща се на 100 милиарда долара. Някои поддържат теорията, че способността ни да модифицираме генно организми може да ни е от голяма помощ, ако се случат големи климатични промени, които да ни попречат да отглеждаме културите си. Но какъв е големият проблем с генно модифицираните храни?

Засега няма официални данни, които да доказват, че генно модифицираните храни са опасни или пагубни за човешкото здраве, но на много хора не им допада идеята да употребяват такива храни. При ГМО не се променя единствено храната, а и околната среда, а с това и ... всичко останало, тъй като ако животните се хранят единствено с модифицирани храни, те ще започнат да се нуждаят само от такава храна, за да съществуват.

3. Понякога имаме чувството, че е необходимо да дадем всичко от себе си, за да се преборим с вредителите по посевите ни. Те са изключително неприятни и вредят не само на културите, но и на живота ни като цяло. Ето защо повечето фермери се обръщат към най-голямото оръжие за масово разрушаване - пестицидите. За фермерите има няколко начина, по които могат да намалят добива си - от животни, насекоми, заболявания, плевели, както и екстремни климатични събития като засушаване или наводнение.

Добивът е количеството използваем продукт, който да е годен за употреба. Ако оставим всички култури да растат без абсолютно никаква помощ от наша страна, се счита, че ще загубим около 80% от памука, 50% от пшеницата и 30% от другите важни зърнени култури.

Има няколко начина, по които можем да опитаме да се преборим със загубите - механичната оран, употребата на специализиран софтуер, който да избира вместо нас най-добрите култури и най-добрите места за техния посев във възможно най-доброто време и много други. И все пак, плевелите и насекомите остават най-големият проблем, затова се обръщаме към хербицидите и пестицидите за помощ.

Шумерите са първият народ, който е използвал пестициди. Те използвали серни съединения, за да контролират насекомите. И това се случва преди 4500 години. Но с развитието на технологиите и разбиранията за отглеждане на култури са напреднали, сме станали способни да създадем по-добри методи за борба с вредителите. В днешно време един от най-използваните хербициди, е Раунд-ъп - създаван от Монсанто. Раунд-ъп е глифозат, който инхибира един от ензимите, от които растенията се нуждаят, за да оцеляват. Но ако Раунд-ъп убива тези растения, това не се ли превръща в геноцид?

Тук е мястото, в което се включва ГМО. Учените създават култури, които нямат ензим със същата функция, но не се уврежда от Раунд-ъп. Тогава, ако пръскаме културите си с него, дали е безопасно? И да, и не. Със сигурност не бива да се прекалява с него, защото той може да навреди на кожата, ако се докоснем до него. Но заради глобалната му употреба голям брой хора смятат, че той не е толкова опасно токсичен, въпреки че Раунд-ъп има и своите противници.

Световната здравна организация твърди, че глифозатът най-вероятно е канцерогенен, причинява рак, но негативните му въздействия се проявяват при много, много по-големи дози от тези, които се използват в храните, които употребяваме. Големият проблем идва от факта, че Раунд-ъп убива повечето растения и може да достигне до водните басейни и да навреди на околната среда. Освен това, в последните години се появяват нови растения, които са устойчиви на този хербицид. Някои смятат, че тези растения са получени вследствие на прекомерната употреба на Раунд-ъп, тъй като, както знаем, еволюцията се основава на повторенията.

Затова, ако искаме да избегнем хербицидите, трябва да заложим на органичните храни, нали? Е, опасяваме се, че не точно така. Това е едно огромно неразбирателство на пазара. Органичните ферми използват пестициди непрестанно. На тях просто не им е позволено да използват пестициди, които са синтетични и не използват ГМО. Освен това, те нямат определен пределен брой допустими пръскания върху културите, което означава, че дадена култура може да бъде пръскана с пестициди 7-8 пъти.

4. Най-голямата битка в хранителната индустрия е в супермаркетите. Компаниите се съревновават за цени, за позициите на продуктите на щандовете в магазините.Почти нищо в супермаркетите не е там случайно. Цялостното оформление и позициониране, както и промоциите в магазините са внимателно изчислени от специални и умни алгоритми. Основната цел на картите за лоялни клиенти не е, за да ви накарат да се върнете в магазина, а за да се добави основна демографска информация за всеки един купувач на магазина, като всяка негова покупка се съхранява в компютърни програми. Така супермаркетите разбират кои са предпочитаните продукти от хората в различни възрасти, с различен начин на живот, различни финанси и т.н. По този начин се определя кои продукти да са на промоция и кои продукти да заемат челните рафтове в магазините.

Но това желание на съдържателите на магазините да ни накарат да закупим всички онези неща, които не ни трябват, води до по-голям проблем - пропиляването. Портокалите трябва да са напълно кръгли, бананите да имат правилната извивка, а зелето трябва да има точния брой листа. След това всичко трябва да получи етикет за цена, трябва да има срок на годност, а тези етикети в повечето случаи играят ролята на легална защита за супермаркетите, защото наличието на етикети означава, че те продават качествени и най-добри продукти.

Благодарение на тези фактори, светът пропилява 1/3 от всичката храна, която произвежда. Всъщност, богатите страни пропиляват 222 милиона тона храна годишно, което е почти толкова, колкото се произвежда в Африка. Във Великобритания едно домакинство изхвърля около 6.7 милиона тона храна годишно, въпреки факта, че всичко това е можело да бъде изядено, ако е било съхранено или сготвено правилно.

В момента някои страни се опитват да поставят лимит на изхвърлянето на храната. През 2016 година Франция постанови закон, който забранява на супермаркетите, които са по-големи от 400 квадратни метра, да изхвърлят непродадена храна. Заради това благотворителните организации вземат храната, за да я дарят на по-бедните и бездомни граждани. Това поставя края на безразборното изхвърляне на храна, която на други места би била от крайна необходимост.

5. Друго интересно нещо, свързано със супермаркетите е, че когато влезем в тях и погледнем към безкрайните щандове с добре изглеждащи пуканки, сладоледи и безалкохолни напитки, ни изглежда, че имаме безкраен избор от стоки. Но всичко това е илюзия, особено в Америка. В щатите почти всеки продукт, който се продава в супермаркетите, идва основно от 20 компании, включително и органичните храни. Дори компаниите, осигуряващи месо, не са много. Свеждат се до общо 4 основни компании, които снабдяват месото на пазара в САЩ. Освен всичко това, самите супермаркети също са огромен монопол. Сигурно сте чували за Уол март, дори и да не живеете в САЩ. Чували сте, защото тази верига магазини е най-голямата в света. В нея работят над 2 милиона души.

Не всичко звучи толкова лошо, колкото изглежда обаче. Цялото това разрастване ни дава достъп до най-различни неща от ежедневието и бита, за които дори не сме подозирали, че съществуват.