Писмо до теб, скъпи мой приятелю
Скъпи мой приятелю,
с теб преживяхме много възходи и падения, но никога не съм предполагала, че връзките на приятелството ни ще бъдат скъсани - безвъзвратно и опустошително. Изведнъж ти ме изхвърли от живота си.
Ти ме остави така, сякаш не искам да ти кажа нищо. А исках да ти кажа много неща.
Все още не мога да преодолея факта, че нашето приятелство се разпадна. Макар че годините минават, изглежда времето не лекува болката и не изтрива белезите, които остави в душата ми. Много въпроси останаха без отговор. Все още ми е трудно да проумея какво се случи.
Премахна ме от живота си, защото ти направих нещо лошо ли? По моя вина ли? Трепна ли нещо в сърцето ти, когато реши да ме зачеркнеш от дните си?
Все още ли мислиш за мен? Липсвам ли ти? Как може някой толкова лесно да пусне човек, когото обича? Как може някой да изостави едно от най-близките си същества, с което са имали толкова силна връзка?
Знаеш ли от кое ме заболя най-много? От мисълта, че никога няма да получа отговор на тези въпроси?
От какво боли ли?
Всеки път, когато минавам покрай местата, където с теб сме били заедно и сме се смеели. Когато видя наши снимки, в съзнанието ми нахлуват приятните спомени от миналото, които се трансформират в лоши.
Мога ли да възразя, затова че ме отряза от живота си? Мога дори да обвиня себе си за това. Мога да пробудя спомените си за теб. Може да си позволя да ми липсваш ужасно много. Но има някои неща, които никога не мога да направя.
Не мога да изтрия спомените. Не мога да залича това, през което сме преминали. Не мога да се преструвам, че истинската, дълбока връзка, която имаше между нас никога не е съществувала.
Защото си бил важна част от живота ми. Ти беше този, който винаги беше до мен. Ти беше този, който видя доброто в мен, дори когато аз не можех да го видя. Ти беше този, който ми напомняше колко съм силна в моментите, в които се чувствах слаба.
Ти беше този, който ме оформи като жената, която съм днес - и затова винаги ще ти бъде благодарна.
Искам да знаеш, че не те мразя, не съм ядосана, но чувствам горчивина в сърцето си.
В края на краищата ти взе еднолично и окончателно решение. И независимо от това колко трудно и болезнено беше за мен да приема суровата истина, осъзнах, че трябва да се откажа.
Да, трябва да те пусна.
Не знам дали някога ще прочетеш това писмо и дали ще се видим отново, но наистина се надявам, че си добре. Надявам се, че живееш живота, който винаги си искал. Надявам се да намериш някой, който да те обича и да се грижи за теб, както аз го правех.
И накрая, но не на последно място, надявам се един ден нашите пътища да се пресекат отново. А дотогава ти желая само най-доброто.
curiousmindmagazine.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ЦАР ПЛЪХ - ДЖЕЙМС КЛАВЕЛ - СИЕЛА
АРИСТОТЕЛ И ДАНТЕ ОТКРИВАТ ТАЙНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА - БЕНДЖАМИН АЛИРЕ САЕНЦ - ДЕЖА БУК
СКЪПО ТЪПО ДНЕВНИЧЕ НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ ГЛУПОСТТА СИ - книга 7 - ДЖИМ БЕНТЪН - ХЕРМЕС
СЪНУВАНИ ПЛАЖОВЕ - АНИТА ТАРАСЕВИЧ - ХЕРМЕС
ЛАВИНА - БЛАГА ДИМИТРОВА - ХЕРМЕС
ГЛУХАРЧЕТО - БЛАГА ДИМИТРОВА - ХЕРМЕС
СТАТИЯТА е свързана към
- За свободното време
- Живот и Ум
- Как да разграничите любовта от силните приятелски чувства
- Как да разберете кога трябва да останете просто приятели
- Токсичен приятел или продукт на токсична среда?
- 17 психологически трика, с които да накарате околните да ви харесват
- Загубих най-добрата си приятелка – как да продължа без нея
- Момче носи свой съученик до училище всеки ден
- 10 житейски урока, на които кучетата могат да ни научат
- Влиянието на приятелствата върху живота на самотните и семейните хора
- Общувайте с чувство за хумор, за да укрепите отношенията с приятелите си
- Най-необичайните приятелства в животинския свят
Коментари към Писмо до теб, скъпи мой приятелю