Писането на ръка поддържа мозъчната функция и подобрява паметта

Изследване на експерти от Япония разкрива, че писането с ръка върху хартия повишава мозъчната активност и подпомага запаметяването на написаното един час по-късно. Според екипа сложната, пространствена и тактилна информация, получавана по този начин, е много вероятно да подобрява паметта на човека.

Проф. Куниоши Л. Сакаи, невроучен в Токийския университет и автор на проучването, публикувано наскоро в списание „Frontiers in Behavioral Neuroscience“, пояснява: „В действителност добре познатата хартия е много по-полезен инструмент за отлична памет, отколкото електронните документи. Чрез нея развиваме различни части от мозъка си едновременно.“

Сакаи работи съвместно с експерти от Института по управленско консултиране към японската телекомуникационна корпорация „NTT.“

Мозъкът на хората, които пишат на хартия, работи 25% по-бързо

Оборвайки всеобщото мнение, че дигиталните устройства повишават ефективността ни, доброволци, включени в експеримента, които използват старомодния начин на водене на записки върху лист хартия, приключват задачата си 25% по-бързо от тези с таблет или смартфон.

Макар че и двете групи пишат на ръка – с химикал върху хартия или със специална писалка за таблет, се оказва, че записките на първата група са по-подробни и съдържат много повече пространствена информация от тези на хората, използвали дигитални устройства.

Особености при писане на хартия и върху таблет

Хартията дава усещане за дълготрайност и за нещо, което няма да изчезне толкова скоро. Изписването на буквите носи своето очарование и уникален стил – неправилни движения и разчупени форми. При писане върху таблет няма емоция, всичко е универсално и не се променя. Не по-малко важно е и това, че при затваряне на приложението, текстът се губи от погледа ни.

Професорът допълва още: „Съветът ни към хората е да използват хартиени носители, когато искат да научат или запаметят определена информация.“

Етапи на експеримента

Експериментът включва 48 доброволци. В началото те трябва да прочетат измислен разговор между двама герои, които обсъждат плановете си за следващите два месеца. Провеждат се 14 отделни сесии, а информацията включва крайни срокове и уговорки за лични срещи. Участниците са на възраст 18-29 години и са студенти или служители от офисите на компанията „NTT.“

Екипът прави предварителен анализ на всеки, за да се гарантира, че хората от трите групи са със сходни способности за запаметяване, лични предпочитания към използване на дигитален или аналогов метод, пол, възраст и други важни за целите на експеримента аспекти.

След това доброволците записват всичко, което са прочели, с химикал в хартиен органайзер, в приложение с календар на дигитален таблет или в приложение с календар, но в широкоекранен смартфон и с помощта на тъчскрийн клавиатура. Всеки от тях разполага с неограничено време за изпълнение на задачата. Те трябва да запишат предстоящите измислени събития така, както биха го сторили в своите лични планери, без да отделят време за запаметяване на дати, часове и уговорени срещи.

През следващия един час групите могат да починат, а отделно им се възлага друга задача, чиято цел е единствено да ги разсее от попълнения по-рано календар.

Функционален ЯМР на мозъка

След изтичането му на всеки участник се задават няколко прости въпроса като например „Какъв е крайният срок за изпълнение на задачата?“ и по-сложни като „Кой е най-краткият краен срок от всички?“ Доброволците имат възможност да избират от няколко отговора. По време на провеждане на теста те са подложени на скенер на мозъка, който измерва притока на кръв към него. Техниката е известна като функционален ЯМР, като установяването на увеличен приток на кръв към определени области в мозъка е знак за повишена невронна активност.

Участниците, които попълват хартиен органайзер, приключват за 11 минути. За хората, използвали таблет, са нужни 14, а за ползвателите на смартфон – 16. Учените забелязват, че тези, които в личния си живот предпочитат аналогов метод за записване, са също толкова бавни, колкото и онези, които пък разчитат на дигитални устройства. Ето защо екипът стига до заключението, че разликата в скоростта се дължи на процеса на запаметяване или свързаното с него кодиране в мозъка, а не толкова на навиците на доброволците.

Почитателите на аналоговия метод на записване се представят по-добре от останалите само на простите въпроси. Въпреки това изследователите наблюдават много различни данни, свързани с активирането на отделни части от мозъка.

Кои области в мозъка се активират при писане върху хартия?

При хората, писали с химикал на хартия, се забелязва повишена активност в области, които отговарят за езиците, образната визуализация, както и в хипокампа (амоновия рог), асоцииран с паметта и способността ни за навигация. Активирането на хипокампа показва, че аналоговите, или традиционните, методи за водене на записки, дават възможност за запаметяване на повече пространствени детайли, които съзнанието по-късно възпроизвежда и насочва в нужната посока.

Проф. Сакаи разказва: „Дигиталната техника предлага унифицирано плъзгане с пръст нагоре и надолу по екрана, стандартен изглед на самия текст и размер на изображенията, също както е при уебстраниците. Ако затворите очи и си спомните някой ваш учебник, вероятно в съзнанието ви ще изникне определена снимка, разположена в долния ляв ъгъл на страницата, както и личните ви записки под линия.“

Персонализиране на дигиталните документи с цел ефективно запаметяване

Експертите смятат, че персонализирането на дигитални документи чрез оцветяване, подчертаване, ограждане, стрелки, добавени коментари в полето, виртуални лепящи листчета или друг вид уникални характеристики също биха могли да спомогнат за обогатяването с повече пространствени детайли, които са съществени за добрата памет.

Изследването не обхваща млади хора, но учените не вярват разликата в активните зони при тях да е много по-голяма, отколкото при участниците.
Според Сакаи „мозъкът на гимназистите все още се развива и е по-чувствителен на влияние от този на възрастните.“

Резултатите разкриват, че писането на ръка върху лист хартия подпомага по-лесното научаване и запомняне на нова информация, но екипът е на мнение, че то се отразява благотворно и на нашата креативност. Логично е човешката изобретателност да е много по-голяма, ако преди това мозъкът е успял да съхрани повече детайли, които лесно може да ни припомни на по-късен етап. Сакаи вярва, че аналоговият метод на работа е значително по-продуктивен, особено при хората на изкуството и композиторите на музика например.