Огромните каменни глави на Великденските острови си имат и тела

Причината хората да си мислят, че статуите на Великденския остров имат само глави, е, че 150-те каменни скулптори са заровени до раменете по склона на един изгаснал вулкан. Това са едни от най-фотографираните статуи.

Стотиците прецизно издялани статуи, които са пръснати по целия Великденски остров, са неми свидетели на залеза на най-напредналата полинезийска мегалитна култура.

Великденският остров е един от най-отдалечените обитаеми острови в света. Най-близката населена земя /около 50 души, преброени през 2013 г./ е остров Питкаирн, отдалечен на 1 289 мили. Най-близкият град с население над 500 души е Рикитеа, на остров Мангарева, отдалечен на 1 619 мили. Най-близката континентална държава /Чили/ се намира на 2 182 мили.

Огромните каменни статуи или още моаи, с които е известен Великденският остров, са изваяни между 1100 г. и 1680 г. от н. е. /според радиокарбонно датиране/. Общо статуите наброяват 887, като някои от тях се намират в различни музеи.

Въпреки че хората често ги наричат "главите от великденските острови", статуите имат и тела, като повечето завършват до бедрата. Някои от тях имат и крака и са коленичили с ръце, положени на корема. Повечето от изправените моаи са заровени до врата от наносите и дъжда.

Почти всички статуи /95 %/ са изваяни от втвърдена вулканична пепел или туф, която е мека и лесна за обработване и се открива само на едно място до изгасналия вулкан Рано Рараку. При обработването на мекия камък местните островитяни използвали само каменни ръчни длета, предимно базалтови токи, като тази скала е често срещана на острова.

Каменните длета били подостряни като старото затъпено острие се отчупвало. Вулканичният камък се поливал с вода, за да омекне. Въпреки че статуите са изваяни от много и различни хора, за направата на една моаи били необходими 5 или 6 мъже. Работата отнемала около 1 година. Всяка статуя изобразява главата на починал предшественик.

Само 1/4 от статуите били издигнати. Почти половината от тях останали в кариерата в Рано Рараку, а други почиват някъде по пътя към местата, където трябвало да бъдат издигнати. Най-голямата статуя, издигната на платформа, е познати като "паро". Тя тежи 82 тона и е 9.80 метра. Няколко други статуи имат подобно тегло и били транспортирани до Аху на северното и южното крайбрежие.

Вероятно статуите били пренасяни чрез миро манга еруа – Y-образна шейна, която била дърпана с въжета от твърдата кора на дървото хау, овързани около врата на статуята.

За тази трудоемка задача били нужни от 180 до 250 мъже, в зависимост от размера на статуята. Около 50 от каменните моаи били издигнати в наши дни. Една от първите била издигната на Аху Атуре Хуке на плажа Анакена през 1956 г. Експедицията Хейердал използвала за целта примитивни методи и средства.

Друг възможен метод за транспортиране на статуите е връзването й с въжета и разклащането й, дърпайки я напред. Този метод съответства на легендата за Моаи, която "ходела" до мястото на издигането й. За тази цел били необходими около 15 души.

Според някои учени изработването на тези статуи оказало пагубно влияние върху околната среда – обезлесяване на острова, което довело до гражданска война заради изчерпването на природните ресурси.

През 2011 г. бе проучена една от огромните статуи. Съдейки по прецизната изработка на моаите, можем да заключим, че техните създатели били истински майстори и инженери. Това са едни от най-отличителните каменни скулптори от Полинезийската култура. Все още не е ясно предназначението им и вероятно никога няма да узнаем за какво е било нужно създаването им.

източник: thevintagenews.com; metro.co