Истински истории: Нямам деца, но не искам вашето съжаление

Темата е изключително проблемна и чувствителна. Преобладаващата част от хората възприемат създаването на поколение за нещо напълно нормално, което дори няма нужда да се обсъжда. В днешно време обаче все по-често се срещат мъже и жени, които страдат от стерилитет и, макар да искат, не могат да имат дете. Съществува обаче и още една - значително по-малка част, от хора (включително в България), за които раждането и отглеждането на деца не е нещо задължително. Независимо дали имат някакъв проблем, или сами са решили да не се възползват от фертилността си, налице са десетки дами, решили да не стават майки. Какво всъщност ги кара да се примирят и да вземат решението да се лишат от поколение? Прочетете следните няколко истински истории, в които бездетни жени споделят за сполетялата ги съдба.

Денис Фелкин, 51 г.

Израснах в семейство с един родител. Майка ми отгледа 4 момичета напълно сама. Виждах как се мъчи и от ранна възраст осъзнах, че не искам това за себе си.

И досега срещам враждебност от страна на хората. Наричат ме безплоден изрод и често ми се казва, че никога няма да разбера смисъла на думата любов, докато нямам деца.

Искаше ми се да разбия негативния стереотип, да покажа, че жените, които нямат деца, не са егоисти, наполовина жени или яловици. Затова разработих една своя идея. Снимах колкото се може повече жени в ембрионална поза на собственото им легло, за да пресъздадат идеята за нероденото дете.

По ирония на съдбата, когато първоначално започнах проекта, месечният ми цикъл закъсня. Наложи се да си направя тест за бременност, но изпитах огромно облекчение, след като видях негативния резултат.

В същия ден трябваше да снимам три жени за проекта си. След като завършихме фотосесията, разгледахме снимките заедно. Те седнаха до мен, полуоблечени, с чаша вино, разказвайки забавни истории от опита си на бездетни жени. Всичко това за мен бе нещо ново и донякъде облекчаващо, защото никога досега не съм била в стая с толкова хора, споделящи моя светоглед.

Не всичко обаче беше смях и веселия. Една от най-добрите ми приятелки дойде за снимка и тотално се срина пред нас. Познавам я от близо 20 години и за пръв път я виждам да плаче. Но заради нея, както и заради множеството други страдащи жени, се научих да изслушвам и да бъда изключително обрана и внимателна в думите си, а ако е нужно, да помогна с каквото мога. Защото голяма част от момичетата наистина страдат.

Мел Калай, 45 г.

Намирам за странно, че да имаш дете се приема като нещо нормално за всеки. За мен винаги е имало по-важни неща за правене. Никога не съм възприемала себе си като майка, но и това никога не е представлявало приоритет за мен. Просто мислех, че ако стане – добре дошло, а в случай че не се получи, значи просто няма да бъда родител и точка. Освен това, най-дългата ми връзка продължи 3 години и половина. С тогавашния ми партньор обсъждахме възможността за деца, но точно в този момент си взехме куче. Бях повече от доволна и изпълнена с любов. Просто не изпитвах нужда от още една голяма отговорност.

Сега вече съм в средата на 40-те си години. Когато повечето хора се замислят за това, че са на средна възраст и нямат деца, се отчайват и се плашат от факта, че няма да има кой да се грижи за тях, когато остареят. Аз обаче се радвам, че ще остарявам спокойно, знаейки, че не съм ничия грижа.

Мисля, че е здравословно жените да знаят, че имат избор, както и да се чувстват необременени от решението, което ще вземат. Да нямаш деца трябва да се разглежда просто като алтернатива на това да имаш, като един добър избор за планетата и за обществото. Не искам да бъда съжалявана. Искам да бъда щастлива.

Рия Рафаел, 35 г.

Преди четири години разбрах, че съм бременна по време на пътуване. Не беше планувано, а и аз не бях в сериозна и стабилна връзка. Не исках да родя дете, чийто баща няма да иска да се грижи за него.

Затова направих аборт. И въпреки че изискваше просто пиене на хапче, самата ситуация беше доста травмираща. До ден-днешен съжалявам за това.

През 2017 г. се случи същото. Когато разбрах, вече се бях разделила с бащата. Знаех, че няма да понеса отново това, затова реших да запазя детето.

След около 12 седмици бременност свикнах с мисълта, че ще бъда майка, докато докторът не ми каза, че плодът няма сърдечен ритъм. Напуснах болницата обляна в сълзи и изпих огромно количество водка, за да удавя мъката.

Все още искам да бъда майка, но осъзнавам, че биологичния ми часовник вече алармира. И колкото и да ми се иска да имам дете, просто не съм в състояние да поема сама тази крачка, макар и модерните технологии да го позволяват.

Джоли Буут, 40 г.

Докато бях на 20 години бях категорична, че не искам деца. Тогава мечтаех да стана известна и да бъда актриса. 9 години по-късно срещнах мъжа, за когото се омъжих и който отчаяно искаше да има деца. В началото мислех, че просто можем да си осиновим и да пропуснем частта с износването и сменянето на пелени. Не след дълго обаче хормоните ме удариха сериозно и започнах и аз да искам да си имаме наше дете.

Бях на 30, когато започнахме да правим опити, но след три години негативни резултати на тестовете започнах да си мисля, че нещо не е наред. Направихме три опита за инвитро оплождане. Процедурите ме съсипваха както психически, така и физически. А след третия неуспешен опит получих особено проницателен момент. Осъзнах, че след години опити да стана актриса се провалих, а алтернативата да направя нещо смислено с живота си – да бъда добър родител – също се оказа несполучлива. Чувствах, че нищо друго не ми е останало в живота и в ума ми започнаха да се прокрадват пагубни мисли за самоубийство.

В момента, в който преодолях тази жажда да забременея, животът с партньора ми започна да процъфтява. Сега правим всичко, което някога сме искали, и сме щастливи. Това, което искаме да покажем на света, е, че краят на света не идва с неспособността да имате дете. Той идва, когато сами го сложите.

Редактор: Милена Минчева

Източник: theguardian.com

Снимки: theguardian.com