Безплодието – стигма и предизвикателство за младите семейства

Няма да сгрешим, ако кажем, че повечето хора предпочитат да контролират живота си. Просто така сме устроени. Искаме да сме подготвени. Искаме надеждите и мечтите ни да се сбъднат.

Монетата обаче има две страни. Често събитията не се развиват според нашите планове.

Двойките се подготвят за семейния живот, отношенията им съзряват и постепенно се настройват за появата на трети член в семейството.
Едно от сериозните предизвикателства за много млади двойки е, когато, въпреки тяхната готовност, те се сблъскат с проблеми, свързани със зачеването.

Биологичните деца не са единственият начин да се увеличи семейството. Някои хора избират алтернативни методи, които са по-приемливи за тях. За останалите, които желаят да имат собствени деца, диагнозата безплодие може да бъде съкрушителна.

Стигмата

Една от причините жените да се чувстват отчаяни, когато чуят, че не могат да забременеят по естествен път, е свързана с очакванията към тях. Жените трябва да бъдат майки. От деца те са възпитавани в ценности, които предначертават правилния според обществото път – бременност и майчинство. Когато реализират тези очаквания, те попадат в друг свят – света на жени със сходна съдба.

За онези обаче, които не искат или не могат да станат майки, остава усещането, че вратите за същия този свят са залостени, а светлините изгасени. Домът им е пуст и студен. Въпреки звъна на чаши, смеха и хората, което живеят в него.

Накратко, за тази група решението да нямат деца или невъзможността да имат са равносилни на пълно отхвърляне от обществото.

Статистиката

Стигмата се дължи донякъде на начина, по който хората възприемат износването, раждането и отглеждането на деца. Способността да създаваме поколение се е превърнала в норма за жените. Поне до известна степен. Тъжното е, че безплодието и нарушенията, свързани с оплождането, са твърде често срещани.

Безплодие е състояние, при което жената не може да забременее по естествен път след поне година опити. От него страдат 6% от младите двойки.

Под нарушения, свързани с оплождането, се има предвид неспособност на жената да забременее или износи бебето, като такива се наблюдават при 12% от представителките на нежния пол.

И макар проблемите с репродуктивното здраве да са добре известни и често срещани, тяхното обсъждане се случва в много тесни кръгове. Спонтанният аборт, загубата на бебе и безплодието продължават да са теми табу, които не се разискват на висок глас и карат жените да се срамуват. Те ги държат далеч от вратите на онзи свят, в който попадат майките.

Част от тях се осмеляват да споделят преживяното с близки приятели и роднини, но в повечето случаи получават съжаление или някоя заучена фраза, вместо разбиране. Стига се до въпроса дали всъщност не е по-добре болката да не се споделя. Тогава обаче тези жени остават сами в борбата си. И двата сценария са немислими. И в двата случая те се чувстват различни и отлъчени.

Най-надеждният показател, с който се измерва слабото популяризиране на репродуктивните проблеми, е изолацията, в която живеят жените без деца. Тя се дължи на неумението ни да говорим за тях. А резултатът е срам, самота и фрустрация.

Какво могат да направят жените?

1. Да се оставят на гнева

Причините да бъдат ядосани са много: проваленото приобщаване от страна на обществото, очакванията към жените, големите разходи по лечение на безплодието, болката и стресът при вземане на решения дали си струва да тръгнат по трънливия път на процедури и изследвания, самотата, фактът, че тялото им не функционира нормално, стигмата, най-добрата приятелка, която вече е майка. И така нататък, и така нататък… Да, всяка жена, която се сблъсква с тези проблеми, има право да се гневи. Това е.

2. Да намерят време за тъгуване

Без значение дали са загубили бебето по време на бременността или въобще нямат шанс да забременеят, чувството на печал не бива да бъде пренебрегвано и потискано. Жените трябва да го приемат и би било най-добре това да стане с моралната подкрепа на партньора. Изглежда сякаш само те носят цялото бреме, но истината е, че и мъжете до тях имат нужда от споделяне, тъй като са част от живота им.

3. Да продължат напред

Колкото и невъзможно да изглежда, това не е краят. Според експертите двойките, които полагат усилия да приемат случващото се с тях, успяват с по-голяма лекота да продължат живота си. Те разговарят помежду си и споделят как виждат бъдещето си. Начертават различни сценарии, в чиято основа стои диагнозата, и създават кръг от познанства с хора, преминали през същите изпитания. С други думи, планират ходовете си според картите, които им е раздала съдбата. Правят го заедно.

Диагнозата безплодие напомня колко силно искаме да контролираме живота си и колко малко всъщност успяваме да го направим. Трудностите могат да ни отклонят от пътя. По-важното е да останем там. Защото дори и да не вървим в мечтаната посока, имаме шанс. Нужна ни е само пътна карта и нов маршрут. Към нова мечта.