Елизабет Гилбърт - 4 въпроса, за да разберете на кого да се доверите

Американската писателка Елизабет Гилбърт дава съвети за доверието. Струва се да се вслушаме в нейните поучителни думи.

Честността е най-добрата политика, разбира се, освен ако някой не я използва, за да ви навреди. Преди двадесет години една приятелка и аз вечеряхме в мексикански ресторант, когато неочаквано тя ме попита: "Лиз, мога ли да бъда брутално честна с теб за нещо?"

И тогава отговорих: "Да! Разбира се!"

В онзи момент тя извади от чантата си нож и го плъзна точно между ребрата ми.

Добре, за да съм честна, тя буквално не ме намушка, но вътрешно направо ми разкъса душата. Тя просто ми каза, че съм егоист и мързелива, а също така, че вероятно никога няма да мога да си изкарвам прехраната като писател и освен това никой не харесва тогавашния ми приятел. О, да и още нещо: "Косата ти не изглежда много добре".

Докато седях там, опитваща се да си поема дъх и да спра моето емоционално кървене, приятелката ми хвана ръката ми и ми каза:

"Аз съм единственият човек, който се грижи за теб достатъчно, за да ти каже истината", каза тя. Затова е важно да съм близо до теб. Всички останали просто не са искрени с теб."

Ето още един пример за това колко бях тъпа през 20-те години: Всъщност и вярвах. Поради тази причина тя ми беше приятел още пет години. Когато се сблъсках с трудно решение или имах нужда от мнение по чувствителен въпрос, щях да се върна при нея и да попитам още веднъж за бруталната истина - която тя с нескрито задоволство щеше да ми каже.

Защо продължавах да си го причинявам? Защото си мислех, че е честна с мен - когато всъщност просто ме нараняваше. Интересно е, че прогресът, който правех в професионалния си живот (този, който мислеше, че никога не съм имала), в крайна сметка ме научи колко вредни са тези критики.

Виждате, въпреки прогнозата на моята приятелка, в крайна сметка започнах да изкарвам прехраната си  като писател. Осъзнах, че същността на моята работа е, че трябва да се науча да търпя критика. Но бавно разбрах, че не трябва да я приемам от всички. Научих, с течение на времето, как да търся типа читатели, които всъщност харесват моето писане.

Четири въпроса, ми помогнаха да реша кой трябва да прочете моята работа, когато съм била най-уязвима:

• Вярвам ли на вкуса и преценката на този човек?
• Този човек разбира ли това, което се опитвам да създам тук?
• Наистина ли този човек иска да успея?
• Дали този човек е способен да ми предаде истината по чувствителен и състрадателен начин?

Ако не мога да отговоря с "да" на всичките четири въпроса, тогава не бих позволила на този човек да чете моите истории. Четвъртият въпрос беше най-важен - защото това е, което научих (по трудния начин) за читателите и редакторите, които ми предложиха "брутално честна" критика на моето писане: те винаги бяха по-брутални, но честни.

В крайна сметка научих, че мога да прилагам тези четири въпроса и на критиците в моя личен живот. Ако искам да ви се разкрия, тогава трябва да знам, че мога да ви вярвам и че вие ме разбирате и че наистина искате да успея и най-вече, че сте способни да бъдете състрадателни с вашата честност. Когато започнах да се заобикалям с такива хора, животът ми стана по-добър. Започнах да създавам по-прекрасна история от моя собствен опит. 

Съвсем случайно един ден се видях с тази моя стара позната, която отново ми зададе въпроса: "Мога ли да бъда брутално честна с теб?" В този момент аз и казах  собствената си истина: "О, не, не!"

Не се притеснявайте, аз го казах с добро, тъй като това е единственият начин, който работи.

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: oprah.com