Градинарството през различните епохи

От античността до наши дни градинарството винаги е било изключително популярно. В цял свят това е едно от елитните и занимателни хобита. Дори в малките апартаменти, в които човек няма възможност да поддържа градина, намира начини да озелени дома си, култивирайки и отглеждайки цветя в саксии.

Откъде тръгва градинарството и как се развива до днес е много интересен въпрос. Анди Бакстър, управляващ директор в "Internet Gardener", ни представя любопитната история на градините, пренасяйки ни от Древен Египет до наши дни, за да видим как са се развивали стиловете през различните епохи.

Древно и антично градинарство

Първата форма на култивиране е горското градинарство. Метод за производство на храна, включващ отглеждане на овошки, орехови дървета, храсти и билки. Този тип градини образуват една цялостна гора, а оттам идва и името на градинарството в конкретния период.

С развитието на цивилизацията обаче градините започват да се създават не толкова за функционална цел, колкото за естетическа. Например, древните египтяни често засаждат дървета, елхи и палми в чест на своите божества, докато римляни се съсредоточават предимно върху лозя и жив плет, както и декоративни цветя като макове и рози.

Ако искате да придадете малко античен стил на своята градина, обмислете засаждането на палми или маслинови дръвчета.

Средновековно градинарство

Изкуството на градинарството отново се завръща към по-практическите си корени през Средновековието.
Характерна градина за този период е кухненската. Такава структура на градина най-често се среща в манастирите. В нея се отглеждат зеленчуци за хранене и билки с лечебни свойства.

Градинарството е било основен извор на живот, но все пак се е използвало и като място за релаксация и съзерцание.

В случай, че искате да придадете на градината си средновековна нотка, започнете с култивиране на билки. Босилек, див лук и мента са страхотен избор, защото ще можете да ги ползвате и в кухнята. Но имайте предвид, че този тип озеленяване има нужда от много слънчева светлина. За да растат пълноценно и да носят красота на градината ви, трябва първо да им я осигурите.

Ренесанс и класицизъм

Не само изкуството, литературата и архитектурата разцъфтяват от XIV в. насетне. Градинарството също преживява своите значителни трансформации. Богатите аристократи са изпълвали градините си със скулптури и фонтани, създавайки пространствени дизайни, които са предназначени да изненадват и вдъхновяват човека.

По-късно с развитието на Класицизма градините се преобразяват дори повече. Именно в тях личи много ясно духът на епохата, имаща за най-голяма власт и сила човека. Затова и природните пространства са овладени дотолкова, че в тях съществуват перфектна симетрия и форми, които изобщо не са естествени за дърветата и храстите например. Така човекът изразява и пълната си власт над природата. Култивирайки я в едно изкуствено съвършенство, което трябва да доставя удоволствие на човек.

За този тип градина са характерни перфектно подрязаните треви и храсти и огледалното им позициониране.

Модерно градинарство от XVIII в.

Най-култивираните градини от XVIII в. са Английските пейзажни градини – стил, известен със своите безкрайни ливади, дървесни горички и обширни езера. Този тип зеленина се превръща в олицетворение на класа и богатство в Европа през XVIII в., а хората от цял свят са посещавали Великобритания, за да се наслаждават на прекрасния пейзаж.

Тези градини често са декорирани и със розови храсти, жив плет, пресъздадени готически руини и мостове.

За да вкарате малко английска класа в своята градина, опитайте да направите някой импровизиран воден басейн и вкарайте малко разнообразие от цветя като роза и лавандула.

Съвременно градинарство

Както виждате, градинарството е претърпяло голямо развитие, надграждайки се чрез идеите и духа на времето във всяка отделна епоха.

Днешните градини представляват една интересна смесица от западен и източен, древен и модерен стил. А от всяка отделна зелена площ лъха индивидуалност, което значи, че трудно се срещат еднакви или дори приличащи си градини.

Но независимо колко са уникални обаче, от тях винаги се чува шепотът на отминалите епохи.

Редактор: Милена Минчева

Източник: theenglishgarden.co.uk