Вътрешността на пирамидите, за която никой не говори

Малко са монументите, значителни толкова, колкото пирамидите в Гиза. Древният некропол, датиращ от преди 5 000 години, е единственото от древните Седем чудеса на света, оцеляло през бурите на времето.

Много хора мечтаят да посетят пирамидите, както и многобройните други хилядолетни исторически паметници, древни храмове и артефакти на Египет. Е, аз със сигурност го направих.

Скоро след като посетих огромните пирамиди на Египет обаче, открих нещо, което може би трябва да се подразбира от повечето екскурзианти, но малко се замислят за това. Всъщност пирамидите не са никак интересни и забавни отвътре.

Египет разполага с общо 138 пирамиди на територията си, включвайки и тези в Гиза. Веднъж през миналия месец декември реших да отделя един ден, в който да посетя колкото се може повече. Бях планувал да посетя Гиза, както и стъпаловидната пирамида на Джосер, пирамидата на Унас, Преходната пирамида и Червената пирамида.

Започнах еднодневното си приключение с Червената пирамида в некропола Дахшур. Монументът е наречен така, поради червените си варовикови камъни, от които е построен. Това е третата по големина пирамида в Египет. Изцяло свободен е достъпът до вътрешната й част, след като си купите билет за комплекса, разбира се.

За разлика от останалите, за пирамидите в Гиза трябва да доплатите допълнително 10-15 американски долара на човек в допълнение към обикновения билет, с който вече разполагате.

Важно е да знаете, че гробниците не са предназначени за живи хора, а за мъртвите, чиито души трябва да отпътуват в отвъдния свят. А масивната сграда предпазва още и вещите на знатните личности, погребани в нея.

За да вляза в пирамидата, слязох по стръмно стълбище в тесен проход, който се спускаше на няколко стотин метра, за да стигне до друг хоризонтален коридор. Докато стигна края на стълбището, вече не виждах дори малък лъч слънчева светлина. Имах късмет, че деня, в който бях там, не беше пренатоварен с туристи, защото и с малкото хора, с които се разминах по тясното стълбище бе достатъчно трудно.

Разминавайки се с тях, осъзнах, че е невъзможно да направя пълна обиколка на пирамидата скоро. Ако имаше дори още няколко човека, чувството на клаустрофобия би било вече ясно изразено от всеки, попаднал в тесните коридори.

След като минах през хоризонталния коридор, влязох в най-голямата зала. Тя представляваше триъгълна стая със стъпаловидно окачен таван, който се издигаше на 12 метра.

В този момент зловонието и горещината започнаха да стават твърде осезателни и натрапчиви. Посещението ми, както споменах вече, бе по време на студен зимен месец, но все пак вътрешността на монумента бе задушлива и топла.

Миризмата на мухъл във въздуха беше най-ужасна от всичко останало. Дишането ми започна да се затруднява и сложих шал на устата си, за да не се налага да вдишвам директно от плесента. Вървях и кашлях.

Единственото, за което влязох, се оказаха тесните коридорчета и празни зали, някои от които дори напръскани с графити на вандали и грабители. За разлика от гробниците, които се намират в Долината на царете, в тези няма цветни и детайлно обрисувани картини, които да красят вътрешните пространства.

Вандали и крадци от миналото, изследователи и музейни служители отдавна са иззели всичко забележително от гробницата. Няма мумии, няма съкровища, няма нищо.

След това мое приключение в Червената пирамида, разговарях с други туристи, които вече бяха платили допълнително, за да влязат в пирамидите в Гиза и бяха свършили своите обиколки. Споделиха ми, че посещението предлага същата колекция от тухлени стени и тесни проходи, но с една единствена разлика – има много повече.

Реших да се лиша от този лукс.