6 от най-странните епидемии в историята

Летаргичен енцефалит, наричан още "Спяща епидемия" (1915-1926)

По същото време, когато върлува смъртоносният испански грип (1918-1920), се появява друга страшна болест, за която повечето хора днес са забравили. Тя се нарича летаргичен енцефалит и убива около един милион души, като оставя парализирани телата на милиони други. 

Въпреки че хората я наричат "сънна", болестта се характеризира с несходни симптоми, като болки в гърлото и гърчове. Специфично е, че засяга мозъка, наблюдават се промени в поведението, забавен (или липсващ) физически отговор. Възможно е заразеното лице да се окаже в кома или да умре – отчетени са 40% смъртни случаи. Епидемията се появява по особено мистериозен начин и също толкова мистериозно изчезва през 1926-1927 г. Причинителят й оставя неясен и съответно лек за нея не е открит.

Вирусологът Джон Оксфорд вижда възможността болестта да се появи отново. През 1993 г. младо момиче на име Беки Хауелс започва да проявява типични за епидемията симптоми - силно мозъчно възпаление, треска, халюцинации, а причината за състоянието не е установена. Според някои от направените изследвания е възможно тя да страда от летаргичен енцефалит. Това, за съжаление, не е единственият подобен случай. Открити са й други пациенти със същите симптоми. 

Проучване на двама млади лекари изследва потенциалния извършител на болестта. Постепенно д-р Дейл и д-р Андрю Чърч откриват стрептококови бактерии при всичките си пациенати, които са честа причина за възпалено гърло. Те смятат, че бактериите са мутирали в много по-тежка форма и са активирали появата на летаргичния енцефалит. Оказва се, че при някои хора тялото има масова имунна реакция към бактериите, която се обръща срещу организма и атакува мозъка. 

Сънната болест в Казахстан (2013-?)

Една четвърт от жителите на малкото градче Калачи, разположено в северната част на Казахстан, е страдала от сънна болест, която не е свързана с енцефалит. Според данните епидемията се появява пролетта на 2013 г. и кара хората да спят в продължение на дни, като впоследствие се събуждат с гадене, главоболие и загуба на паметта. Направени са над 20 000 теста на въздуха, водата, храната и хората в района, но засега отговори липсват. През 2015 г. са съобщени 152 случая на сънната епидемия.

Юнската епидемия от 1962 г.

През 1962 г. жена, работеща във фабрика за текстил в Южните съединени щати, внезапно развива обрив и треска, като твърди, че е била ухапана от юнска буболечка. В рамките на дни в отдела се появяват десетки други жени, които показват същите симптоми и много от тях са хоспитализирани, въпреки че не са ухапани. Фабриката е била евакуирана, но са намерени само две насекоми, а в сградата не е имало опасни химикали, които могат да причинят такава реакция. По-късно това събитие е било определено като масова хистерия, предизвикана от стреса. 

Моргелоза

Ето една епидемия, която не може да се определи като хистерия и причината за нея остава неизвестна. Въпросът дали наистина трябва да се смята за болест е спорен.

Благодарение на Мери Лейтао, биолог e Публичния университет в Бостън, Масачузетс, която провежда собствено изследване, болестта е наречана моргелоза (моргелонова болест). Смята се, че обикновено засяга жени на средна възраст, въпреки че синът на Мери проявява симптомите на заболяването като твърди, че "усеща буболечки, които пълзят под кожата му". Оттогава насам десетки хиляди хора по целия свят потвърджават, че болестта ги е засегнала, включително канадската изпълнителка Джони Мичъл.

Типичните симптоми влючват интензивен сърбеж, парене, рани, които оставят червени хиперпигментирани белези и малки цветни влакна по кожата. По-редки са симптомите на краткосрочна загуба на паметта, проблеми с нервната система и съня, нарушена концентрация, косопад, загуба на зъби. Изследване, проведено от Центъра за контрол на заболяванията твърди, че намерените по кожата влакна, са памучни късове от превръзки и не са открити вируси и възможни причинители от околната среда. Затова се смята, че става въпрос за душевно заболяване. Все пак много хора продължават да вярват, че моргелозата е физическо състояние и изследванията не са окончателни. 

Епидемията от смях в Танганика през 1962 г.

На 30 януари 1962 г. в новия Африкански национален съюз Танганика (сега част от Танзания) три млади момичета започват да се смеят на шега. Вместо смехът да се уталожи след няколко минути, той се разпространява в училището, като засяга 60% от децата и обхваща по-голямата част от региона. Съобщено е, че хората от града се смеят непрекъснато в продължение на една година, но това не е вярно. Наблюдавани са изблици на смях, сълзи, припадъци и обриви. Няколо училища са принудени да спрат учебната дейност. Докато случаят се смята за масова психогенна болест, смехът засяга само деца и е единственият известен пример на този тип епидемия.

През 2013 г. епидемия от буйни неволеви движения

засяга гимназия Лирой, предградие на 50 мили източно от Бъфало, Ню Йорк.

Всичко започва, когато мажоретката Кати Краувърст се събужда от сън и започва да буйства толкова неудържимо, че насинява лицето си с мобилния си телефон. Поведението й се "предава" на нейната най-добра приятелка и на други ученици, предимно момичета в малкото училище от 600 души. Тъй като случаят става вирусен, много от децата се появяват по националната телевизия, за да говорят за симптомите си.

Първоначално случаят се смята за химическо отравяне. Впоследствие се оказва, че това е разтройство на импулсния контрол, при което малка група от хора несъзнателно имитира поведението на своите връстници. Състоянието се влошава от социалните медии – тези, които не публикуват симптомите си в Ютуб и не се появяват по телевизията, се възстановяват значително по-бързо от останалите, които го правят.

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: oddee.com, news.bbc.co.uk, webmd.com

Снимки: pinterest.com