Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство "Дяволът в синя рокля" на Лондонска сцена или още един коментар за жените и властта

"Дяволът в синя рокля" на Лондонска сцена или още един коментар за жените и властта

"Дяволът в синя рокля" на Лондонска сцена или още един коментар за жените и властта  - изображение

Оказва се, че дефиницията на сексуален тормоз има сравнително ясни очертания до момента, в който някак си "да" се окаже "не", трябвало е да бъде "не", а може би е неосезаемо "не" от самото начало, изречено и приспособено като "да". Къде свършва съгласието и започва злоупотребата? Сексуалният тормоз е злоупотреба, но не всяка злоупотреба е сексуален тормоз. А ако има злоупотреба и има секс, сексуален тормоз ли е?

"Секс скандал" крещят вестниците. А това какво е? Обикновено някой е женен, някой е известен, вероятно същият, и пак този някой е правил секс. Към днешна дата медиите са фокусирани, жените еманципирани, конвенцията е оттеглена, Путин рецитира стихотворения за 8-ми март и в края на месеца Кевин Арменто поставя пиеса на Лондонска сцена за една остаряла история с актуална проблематика.

Политическата драма е вдъхновена от аферата между Бил Клинтън и Моника Люински; Лондон съживява пет жени в Белия дом – и един безмълвен саксофонист, който репрезентира бившия американски президент. "Дяволът в синя рокля" намира място в театър "Bunker" и е провокирана вследствие на статия на Люински във „Vanity Fair“, в която тя коментира, че скандалът е я оставил с посттравматичен стрес и описва действията на Клинтън като "груба злоупотреба с власт".

Пет жени в пиесата за Люински
"Дяволът в синя рокля" е пиеса, която хвърля светлина върху това как се чувствахме тогава и как се чувстваме сега по отношение на жените и властта. 

Пиесата носи името на облеклото на Люински, по което са открити ДНК доказателства, опровергаващи изявлението на Бил Клинтън, че не е имал "сексуални отношения с тази жена". Режисьорът Джошуа Мактагърт описва продукцията като "много абстрактно изследване" на връзката им.

Драмата представя схватка между Люински и Хилари Клинтън, в която всяка от тях се бори за власт и позиция. Хилари успява да трансформира образа си на бивша първа дама, свързвана със скандал през 90-те години, в този на схватлив и пресметлив политик, който се изправя срещу Доналд Тръмп на Президентските избори в САЩ от 2016 г. 

Другите персонажи са тийнейджърката Челси Клинтън, Линда Трип и афроамериканката Бети Къри – секретарка на Бил Клинтън. Къри е отдаден демократ през целия си живот – вдъхновена от президент, който е достатъчно смел, за да поднови националния въпрос за расата и да инвестира в благосъстоянието на афроамериканците. Говори се, че тя е тази, която се е ангажирала с предаването на подаръците между Клинтън и Люински. Трип, от друга страна, е републиканка на средна възраст, която се сприятелява с Моника, докато е в Белия дом. Нейната роля е на доносник, който предава на властите десетки часове инкриминиращи разговори между Клинтън и Люински. 

Арменто коментира: "За мен се оказва изключително важно, че част от пиесата е рекотекстуализация на връзката ми с Люински като публична фигура. Време е да си припомним, че тя е била на 22 години, когато това се е случило; че нейният шеф е злоупотребил с властта си и че ако сме научили нещо през последните няколко месеца – това е, че тя не е уникална, защото го е преживявала."

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: theguardian.com, twt-thumbs.washtimes.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСнимкиЛайфстайлНовиниПсихологияАнкетиСоциални грижиЛюбопитноИнтервюта