Щастливият човек приема слабостите си, не се опитва да избяга от тях

Травма, уязвимост, зависимост. Колкото и да не ни харесва, че ги притежаваме, не можем да избягаме от тях.

Моя Сарнър е терапевт и автор на статии. Историята, която ще ни разкаже по-долу, е история не само на нейните пациенти, но и нейна собствена.

„Когато бях малко момиченце, плачех много. Толкова ми се искаше да не съм ревлива. Срамувах се от себе си. Помня как лежах в леглото, с парещи от сълзите бузи, и си казвах, че като порасна никога няма да плача.

Повтарях си, че ще бъда силна, уверена и можеща жена и никога няма да хленча, както правех тогава, когато не исках да ходя на училище или просто исках да бъда с мама. Мразех тази част от себе си и исках да се отърва от нея. Вярвах, че тогава животът ми ще бъде хубав.

Откакто започнах работа като психотерапевт, виждам същото това желание в повечето си пациенти. Всъщност аз също продължавах да го изпитвам, в ролята си на пациент. Мисля си, че всеки човек иска да се отърве от чертите, които не харесва в себе си, но не всеки го осъзнава. Убедени сме, че трябва да положим усилия, да намерим подходящата книга за самопомощ или подходящия терапевт, за да бъдем такива, каквито искаме и да загърбим онази черта от характера, от която се срамуваме, мразим или не искаме да признаем, че притежаваме.

Какво ви дразни в хората около вас

Ако не сте стигнали до тази истина вече, помислете какво ви дразни във вашите приятели, семейство и колеги. Какво точно правят или казват, което да ви изважда извън релси? Много вероятно това е нещото, което, напълно несъзнателно, не харесвате в самите себе си.

Може да страдате от уязвимост и да сте убедени, че тя е слабост, с която трябва да се преборите (както възприемах аз ревливостта си като дете). Или пък сте жертва на травматично събитие като пътен инцидент или насилие, които искате никога да не ви се бяха случвали или се заблуждавате, че можете да изтриете от живота си, за да бъдете предишният човек. Възможно е да имате и неудовлетворена потребност. Два са основните механизма, по които човек опитва да се пребори с нея – като става самодостатъчен или като посвещава живота си на това да се грижи за другите, без да позволява те да правят същото за него.

Нереалистични очаквания към терапевта

Има случаи, когато пациентът страда и от трите. Той идва при мен с очакването, че мога да го освободя от тях с един замах. Желанието му да го избавя от слабостите често е несъзнавано, но то си проличава от, нека го наречем, мечтата да се превърна в хирурга, който може да изреже като със скалпел неприятните или срамни за него черти.

>>> Самоприемането – важно и в същото време толкова труднопостижимо

Опасното желание да нямаме слаби страни

Убедени сме, че ако се отървем от своята уязвимост, травма, потребност или зависимост е толкова, ще бъдем излекувани, по-силни и по-щастливи. Тази наша фантазия обаче е много опасна. Ако я приемем за реалност, в даден момент ще ни се прииска да нямаме и мозък. През първата половина от 20-и век много невролози са вярвали, че хирургичното отстраняване на част от мозъка или прекъсването на връзките в него, ще излекува пациентите им.

От пациентите и от своята собствена терапия научих, че категоричното отхвърляне на уязвимостта не е доказателство за сила. То е обратното на излекуване и израстване, то ни осакатява. Хората, които идват при мен, ми показваха отново и отново, че щастието не се крие в липсата на слабости, в умението да сме самодостатъчни или в липсата на тежки и неприятни преживявания в миналото.

Щастието е в това да се приемем с всички свои слабости

Ако терапията е полезна и смислена, пациентът ще си тръгне по-дълбоко свързан с мрачните си черти, без да иска да се избави от тях. Той ще разбере какви щети му е нанесло желанието да бъде идеален, защо е такъв какъвто е и защо прави нещата по начина, по който ги прави. Индивидът вече може да живее по-леко с травмиращите си преживявания и болезнени чувства, чувства се цял и се научава да приема, или поне да проявява разбиране, към частите от себе си, които досега не е харесвал. Доброто психично здраве не се постига с отричане и заличаване на онова, което не харесваме, а с излекуване, заздравяване на вътрешните ни връзки.

>>> Нашите негативни емоции са ключът към личностното ни израстване

Етапите от развитието ни са като кръговете в ствола на дървото

Според психоаналитика Джиана Уилямс само по този начин израстваме. „Ние сме като дърветата“, казва тя, „Неговите кръгове бележат етапите от развитието му. Те винаги са там. Така и ние приютяваме в себе си бебето, което сме били, детето и накрая възрастния. Няма как да живеем без тях. Ако опитаме все пак да ги игнорираме, бихме се почувствали много празни, като кух дънер.“
Минаха повече от 30 години, откакто седях разплакана на леглото си и мечтаех един ден да не бъда такава ревла. Наскоро си спомних нещо. Беше неделя вечер, на следващия ден дъщеря ми щеше да отиде за първи път на ясла. Почувствах се толкова уязвима и истинска, бих казала дори отчаяна. Опитвах да сдържа сълзите си. Точно тогава си помислих: „Къде е сега майка ми, за да ни заведе утре и двете до яслата?“

Онова малко момиченце никога няма да си отиде, въпреки че от време на време ми се иска да го беше направило.“