Травмата от извънматочната бременност: "Това е най-лошото нещо, което ми се е случвало някога"

„Закъснялата диагноза и липсата на разбиране по време на самото лечение направиха преживяването още по-тежко“, споделя Лаура Кокс, една от хилядите жени с ектопична (извънматочна) бременност. Тя описва случилото се като „най-лошото нещо, което й се е случвало някога“.

Погрешната диагноза спонтанен аборт

През 2018 г. 33-годишната англичанка от Дентън разбира, че е бременна и веднага си насрочва час за преглед при акушер-гинеколог. Състоянието й се следи стриктно, тъй като зад гърба си има един спонтанен аборт. Направеният кръвен тест показва, че нивото на хормона HCG, който обикновено е с високи стойности в началото на всяка бременност, при нея е твърде ниско. Освен това Лаура има леко зацапване и крампи. Специалистите й казват, че вероятно отново става въпрос за спонтанен аборт.

Няколко седмици по-късно Лаура продължава да изпитва болка, а кървенето ту се появява, ту изчезва. Обезпокоена, тя отива в болницата, където я уверяват, че това, което изпитва, е напълно нормално. С времето обаче кървенето се засилва. Лекарите й казват, че тялото й просто се нуждае от време, докато процесите в него се регулират.

След месец жената получава толкова силни болки, че е принудена да си тръгне от работа. Отива на поредния преглед и чува поредното предположение – вероятно част от плацентата се е задържала и това е причина за силния дискомфорт. След като й предписват антибиотици, тя се прибира у дома, защото отделението за проследяване на ранна бременност не работи през почивните дни. Лаура е шокирана от факта, че трябва да изчака до понеделник, въпреки рисковете, които крие състоянието й.

‘Worst thing that’s ever happened to me’: the trauma of ectopic pregnancy https://t.co/LiOBtpi2on

— The Guardian (@guardian) May 1, 2023

Операция за премахване на киста на яйчника и пътят до точната диагноза

Снимката, направена в понеделник, показва киста на десния яйчник, но не и наличие на извънматочна бременност. Все още никой не предполага, че признаците се дължат именно на това. Едва когато посещава специализирана клиника за жени, претърпели няколко спонтанни аборта, специалистите обръщат сериозно внимание на оплакванията й. Назначеното кръвно изследване разкрива, че нивото на хормона HCG отново се е повишило, което в комбинация с продължителното кървене и болките, кара екипа да се тревожи още повече.

Лаура Кокс е настанена в болница и претърпява операция за премахването на кистата. По време на самата интервенция става ясно, че всички проблеми се дължат на ектопична бременност, което налага отстраняването на фалопиевата тръба.

„Когато се събудих, ми казаха, че се е наложило спешно да махнат едната ми фалопиева тръба. Бях в шок. След като отмина действието на упойката, ми дадоха да попълня бланка за кремация“, спомня си англичанката.

Травмата от загубата на бебето

Лаура съжалява, че не е имала шанса да даде име на бебето си или пък да размишлява върху всичко, което я е сполетяло. С тъга разказва, че в болницата наричат бебето просто бебе Кокс. В резултат жената развива посттравматично стресово разстройство, което се отразява на начина й на живот през следващите няколко години.

Травмата от преживяната извънматочната бременност е още по-тежка заради липсата на състрадание, което 33-годишната жена усеща. Тя признава, че се е чувствала много нещастна, когато са й казвали, че всичко ще бъде наред, защото все пак има една фалопиева тръба.

„Никой не прие сериозно оплакванията ми“

Връщайки се назад в миналото, Кокс си дава сметка, че симптомите й са били подценявани от не един лекар. „Думите, че тялото ми просто има нужда от време, още отекват в съзнанието ми. Сякаш бях глупачка. Оплакванията ми бяха толкова специфични, а никой не обърна внимание.“

По-късно от болницата признават, че са проявили небрежност по отношение на Лаура Кокс и животът й всъщност е бил застрашен. Впоследствие тя преживява още три ектопични бременности, но накрая се сдобива с дъщеричка, зачената с инвитро процедура.

Щастливата майка смята, че всяка жена с извънматочна бременност трябва да получава психологическа помощ. Самата тя в момента завършва курс, който ще й позволи да помага на жени, загубили бебетата си преди 20-та гестационна седмица.

„Ще работя в болницата, където родих дъщеря си, и мисля, че ще бъда много полезна, защото зная какво е чувството след подобна загуба“, казва Лаура.