Тези жени разказват своите истории за силата на духа

Софи Клафтер е фотограф от Ню Йорк. "Избрах да фотографирам необикновени млади жени, които аз уважавам страшно много заради тяхната самоувереност, оптимизъм и сила. Тези жени се справят с бързото темпо на Ню Йорк въпреки физическите различния, заради които много хора са склонни да не забележат продуктивността и постиженията им. Една жена ми сподели, че и е омръзнало да я наричат вдъхновение. Разказа ми, че нейният живот не се различава от живота на останалите, че иска да е вдъхновение заради работата си, а не заради това, че има проблем. Освен това, тези жени се чувстват изключително красиви и секси в собствената си кожа. Твърде често има погрешно схващане, че романтичните отношения са недостижими за хората с физически проблеми. Надявам се тези снимки да докажат на други млади жени, че имат право да се чувстват силни и удовлетворени от собствените си тела!"

Естела, на 35 години
"Видът на тялото ми е нещо, с което се боря от детството си. Бях част от култура, която идеализираше безупречните женски тела и аз се чувствах ужасно, защото скобите за крака не се вписваха в модела за перфектно тяло. Децата ми ми показаха нова перспектива. Поглеждам ги и сърцето ми се изпълва с благодарност заради силата и здравето им. Те са едновременно мое продължение и отражение, за това гледайки ги как правят нещата, които аз никога не съм могла, е един невероятен и безкрайно ценен дар за мен. Йогата ми носи мир и спокойствие, и намалява притеснението ми. Тя се превърна в най-силното ми оръжие. Искам децата ми да виждат, че се боря. Искам да знаят, че давам всичко от себе си, за да остана силна."

Андреа, на 28 години
"Възможността да бъда част от този проект ми позволява да разкрия една красота, която обикновено не се вижда и за която се говори рядко. С всяка снимка, Софи ми показваше колко уверена жена съм. Чувствам се красива в кожата си. Според мен, на самоувереността й трябва време, за да се изгради. През всеки етап от тийнейджърските си години до зрелостта се учих как да водя живота си в инвалидна количка. Бях успешна в училище, които ми даваше самочувствие да развивам социалните си контакти. В крайна сметка спечелих титлата г-жа Инвалидна количка в Ню Йорк 2016. Все още има хора, които ме питат дали нямам против да показвам белезите си. Честно казано — обичам белезите си. Те ми напомнят, че съм живяла и съм се борила с нещата, които са се опитали да ме убият."

Тифани, на 30 години
"Тялото ми не ми пречи да правя това, което поискам. Способна съм да танцувам полупрофесионално. Дори понякога смятам, че тялото ми ме бута към успеха и към постигане на нещата, които всички смятат, че не мога да върша. През 2009 година участвах в конкурса "Смяташ, че можеш да танцуваш". Направих го, защото исках да покажа, че има хора, които могат да танцуват, въпреки че нямат "тяло на танцьор". С гордост казвам, че стигнах до втори кръг."

Ивелис, на 25 години
"Студентка съм и се занимавам със социални дейности. Освен това, работя като учител в детска градина. Обичам да ходя в Сентрал Парк, за да се вдъхновявам за идеи за моя журнал, наречен "Луди идеи". Пиша за всичко, което ми хрумне — забавни моменти, идеи за проекти, цитати, мечти. Животът ми като албинос е бил горчиво пътуване за мен. Много от членовете на семейството ми са единствените албиноси в региона. Хората винаги ми отправят коментари за това колко светла е кожата ми или ме питат защо очите ми се мърдат прекалено бързо. Често се опитват да ме имитират. Научих се да приемам физическата ми уникалност. Албинизмът е част от мен и аз се гордея с него."

Леополдин, на 24 години
"Заболяването ми е пречка за растежа ми. Харесвам тялото си и живота си. Не бих заменила късите си крака за такива на модел от "Викторияс Сикрет". Щастлива съм, че съм родена в едно свободомислещо, интернационално семейство и че съм израснала във Франция. Те винаги са се старали околните да ме третират като всеки друг. Израснах като всяко друго дете. Харесва ми независимия живот в Ню Йорк. Всъщност, животът в количка понякога може да е положителен. Когато бях малка исках да уча право, за да защитавам хората с физически недостатъци. По-късно обаче, успях да осъществя мечтата си да се занимавам с кино."