Съветска еротична азбука на Меркуров, или от А до Я на тоталитарната Кама Сутра

Дори мисълта за графична книга, озаглавена "Советска еротична азбука", която представлява сборник от актови илюстрации в художествен стил, вдъхновен от древногръцките митове, предизвиква едновременно недоумение и любопитство. Още по-парадоксално звучи фактът, че неин автор е Сергей Дмитриевич Меркуров (1881—1952), известен като създател на едни от най-големите монументи на Сталин и Ленин в бившата СССР.

"В СССР няма секс" гласи крилатата фраза, произнесена от Людмила Николаевна Иванова през 1986 година по време на един от първите телемостове между САЩ и СССР (за по-младите, телемост беше предаване на живо, в което хората от двете суперсили се запознаваха едни с други). Людмила бързо уточнява, че става дума за секса като средство, използвано с рекламна цел, и че в СССР "хората правят любов, а не секс", но онова, което остава в съзнанието на хората, е, че "В СССР няма секс"!

В СССР все пак има секс

"Съветска еротична азбука" е създадена през 30-те години на XX век под влиянието на френската и южногерманската живописни школи, а понастоящем се намира в частна колекция. Много вероятно изданието да е било в ограничен тираж, вероятно единични бройки.

Собственикът очевидно, е позволил книгата да бъде сканирана и разпространена в интернет. Мотивите за създаването на това художествено произведение в годините на бурната индустриализация в държавите от бившия съветски блок, когато излизат книгите "Котлован" на Андрей Платонович и "Златният телец" на Илф и Петров, остават забулени в мистерия Ние ще ви предоставим кратка биографична справка за Меркуров, като оставим догадките на вас.

Кой е Сергей Меркуров?

Сергей Дмитриевич Меркуров се ражда на 7 ноември (по нов стил) 1881 година в град Александропол (днешният Гюмри в Армения) в семейството на предприемач. Завършва средното си образование през 1901 година и постъпва в Киевския политехнически институт. Изключен е заради участието си в политическите вълнения по това време. На следващата есен продължава образованието си в университета в Цюрих, Швейцария, като студент във факултета по философия. По това време за първи път присъства на политически дебат с участието на Владимир Илич Ленин (който живее в Женева между 1903 и 1905 година и активно прокламира лозунгите на основания от него Съюз на борбата за освобождение на работническата класа, чиито поддръжници се борят за свалянето на царизма и изграждането на социалдемократическо общество, предвождано от пролетариата).

По съвет на своя учител Адолф Майер – известен швейцарски скулптор – Меркуров заминава за Германия и постъпва в Мюнхенската художествена академия, където става ученик на професор Вилхелм фон Рюман. Завършвайки академията, през 1905 година, той заминава за Париж. Там живее и работи в продължение на две години. Запознавайки се отблизо с работите на френския скулптор Роден и на белгийския му съвременник Мьоние, Меркуров се повлиява от техния стил и изразни средства, които намират отражение в ранните му творби му.

Завръща се в Русия през 1907 година и живее в Тифлис и Ялта до 1910 година, когато се премества в Москва и няколко месеца по-късно му е възложена изработката на посмъртната маска на Лев Николаевич Толстой.

През 1920 година Сергей Дмитриевич е приет за член на масонската ложа Единое трудовое братство (Единно трудово братство). В периода на култа към личността на Сталин, Меркуров става един от първите скулптори момументалисти и редовно получава държавни поръчки за изработката на статуи на Ленин и Сталин. Той създава множество монументи в тяхна прослава, включително трите най-големи като размери – монументът в Ереван, извисяващ се на 49 метра над земята (в т.ч. постаментът), паметниците на Ленин и Сталин на двата бряга на река Волга (там, където реката преминава в Канал имени Москвы (каналът, свързващ реките Волга и Москва) в Дубна и мраморната статуя на Ленин на Выставка достижений народного хозяйства (изложбеният комплекс, свидетелстващ за постиженията на народното стопанство) в Москва.

Изкуствоведите от тази епоха определят величието на тези негови монументи като "асировавилонско". Странно грандоманско определение, за съжаление, повечето са демонтирани в периода на "Размразяването" (управлението на Хрушчов).

Советска еротична азбука, както вече стана дума по-горе, също свидетелства за интереса на Меркуров към древните култури, от които заимства и преекспонирането на отделни елементи…

През 1943 година, в разгара на Великата отечествена война, Меркуров е провъзгласен за народен артист на СССР, на следващата година е назначен за директор на Музея по изобразително изкуство на името на Пушкин. Три години по-късно става действащ член на Художествената академия на СССР. Умира на 8 юни 1952 година – няколко месеца, след като за втори път става лауреат на Сталинската премия. Погребан е в Новодевичьем кладбище в Москва, а на гроба му е монтирана скулптурата Мисъл, създадена от него през 1913 година.

Съветска еротична азбука

Част от изображенията могат да бъдат счетени за твърде смущаващи и неподходящи за разглеждане посред бял ден. Позволихме си да обработим илюстрациите от Советска еротична азбука, така че всички елементи, които могат да бъдат възприети като порнографски, да бъдат една идея по-завоалирани. Останалото ще оставим на фантазията ви.