Социалният грях на един британец: Да носиш чадър за първи път по дъждовните лондонски улици

През 17-и век англичанинът Джонас Хануей излиза от дома си и тръгва да обикаля дъждовните улици на Лондон с чадър. Голяма част от минувачите започват да крещят и да обиждат мъжа, позволил си подобно своеволие. Никой английски джентълмен до този момент не си е позволявал да извърши подобно деяние. Той дори и не предполага, че с това си действие ще остане в историята като първият британец, осмелил се публично да носи чадър. Но кой е този странник, който изобщо не се интересува от факта, че извършва "социален грях"?

През 1750 г. пътешественикът и търговец Джонас Хануей се завръща от командировка в Персия, където жените носят огромни чадъри, внесени от Китай. Той решава да намери приложение на тази вещ и в Англия.

По това време подобни предмети са били табу, а британците са смятали, че щом един мъж носи чадър, значи има слаб характер. Да се разхождаш с такава "гнусна и парадираща измислица" е равносилно на публична подигравка. Освен това англичаните са смятали, че чадърите са френско изобретение, наподобяващо слънчобран, който се използва в далечния изток в продължение на векове, за да предпазва знатните особи от слънчевите лъчи. 

Британците, които го носят след Джонас Хануей, често са наричани "превзети французи" поради факта, че искат да се предпазят от дъжда.

Но Джонас изобщо не се впечатлява от нападките и обидите. Той бил крайно упорит и ексцентричен. Хрумва му идеята, че може да използва изобретението, за да не се намокри, когато навън вали.

Джонас Хануей през 1781 година

В продължение на близо 30 години Джонас Хануей играе "глупавия сред снобските пешеходци", гордо насърчавайки да се носи чадър, изработен от ребрата на животните и разтегнат плат. 

Търговецът е бил най-вече осъждан за действията си от лондонските файтонджии, защото застрашава техния бизнес. Файтонджиите са изпитвали притеснение, че чадърът започва все повече да се използва от хората. Когато навън вали, минувачите го носят, за да се предпазят от дъжда и да пристигат до мястото, към което са се запътили, без да се намокрят.

Първите модели на чадъра са били изработени така, че да предпазват хората от слънцето като в Древен Египет например. Когато благородниците от тази страна излизат навън, техните роби вървят с тях и носят слънчобраните им. Те са били направени от палмови листа или цветни пера, прикрепени към дълга дръжка. Китайците са първите, които се опитват да направят чадъра водоустойчив и да го използват, когато вали дъжд. Те покривали хартиените чадъри с восък и лак, за да ги направят водонепромокаеми.

Голяма част от файтонджиите замерват Джонас с боклуци, а един от тях се опитва да го прегази. Но мъжът не му остава длъжен – открива го и го бие, задето си е позволил да го блъсне. 

Хануей може и да не е блестящият ум, който стои зад изобретяването на чадъра, но той остава в историята като първият човек, който се осмелява да върви по дъждовните лондонски улици с него, макар и да изглежда смешен в очите на минувачите. Джонас умира през 1786 г. а дотогава чадърите се използват в цяла Англия. В крайна сметка не всички герои носят шапки, но някои носят чадъри.

Три месеца след неговата кончина във водещ британски вестник е поместена реклама за отворена нова фабрика за чадъри, които се "отварят и затварят с лекота и гъвкавост".

По статията работи: Илияна Стоянова

Източник: faena.com; atlasobscura.com; wikipedia.org

Снимки: violaumbrella.com