Слийпи Холоу, Казахстан: RD разследва мистерията със сънната епидемия в Калачи в 30-минутен документален филм, от който ще ви побият тръпки

Калачи (с ударение на последната гласна) е неголям град в Казахстан, намиращ се на 445 км от столицата Астана, придобил печална слава през изминалата година с прозвището Слийпи Холоу, заимствано от заглавието на култовата холивудска кино продукция на Тим Бъртън с Джони Деп в главната роля. Името на филма се превежда като Сънната долина, както е озаглавен и разказът на Уошингтън Ървлинг, на който е базиран (Легенда за Сънната долина), а той, от своя страна, е вдъхновен от легендата за Конника без глава.

От пролетта на 2013 година насам в Калачи се наблюдава необяснимо явление, което човек също би взел за легенда, градски мит или просто за измислица. Но не е – тук, в Калачи, живеят около 600 души и един от десет, или 60 от тези 600 души, вече е изпитал на гърба си т.нар. сънна епидемия, която поваля деца и възрастни внезапно, без предизвестие и без някой да може да прогнозира колко дълго ще продължи сънят.

След всичко изписано по темата и след проведените повече от 7000 изследвания и експерименти в областта с проби, взети от почвата, водата, въздуха, кръвта, косата и ноктите на пациентите, настанени в местната болница за наблюдение, докато излязат от съня, руската медия Rossia Today (Русия днес) изпрати екип на своето подразделение за документалистика на място. В дъното на тази статия можете да изгледате резултата от разследването на RTD под формата на 27-минутен филм, който ще ви сграбчи от самото начало, обтягайки нервите ви до краен предел, и няма да ви остави да се откъснете до края. Като филм на ужасите, предизвикващ паника и параноя, който обаче продължавате да гледате, без да разбирате защо.

Анотацията към Sleepy Hollow, Kazakhstan, който бе публикуван в YouTube на 10 декември 2014 година, е следната:

Във филма ще се запознаете отблизо с условията и начина на живот в Калачи, където времето сякаш е спряло преди около 30 години. Градът е потънал в руини и да се каже, че обстановката тук е потискаща, е най-слабото и крайно пестеливо определение. Въпреки това тук живеят 600 души на различни възрасти, които ходят на работа, на училище и се разхождат по улиците. Докато не се строполят, поразени от съня, който може да продължи дни и дори цяла седмица. Когато някой заспи, никой и нищо не може да го събуди и повечето жертви нямат спомен за случилото се.

Някога Калачи е бил проспериращ минен град. Една от теориите за сънната епидемия е, че подпочвените води в района на мината се вливат в местните реки.

Ще чуете историите на местните жители – такива, които вече са били повалени от болестта, а също очевидци, медицински персонал, деца и възрастни хора. Ще видите и самата й проява, тъй като камерата на RTD е запечатала моменти от хоспитализацията на пациенти, засегнати от това състояние.

"Беше ранна сутрин, доях кравите, както обикновено, когато сънят ме повали. Не помня абсолютно нищо, освен това, че когато започнах да идвам на себе си, вече бях в болницата. Сестрите ми се усмихнаха и казаха: "Добре завърнала се, спяща принцесо, ти най-после се пробуди", разказва една от жителките на Калачи. При нея сънят е продължил два дни и две нощи, като по думите на останалите жени в нейната болнична стая, тя на няколко пъти е направила опит да се пробуди и в тези момент е бълнувала, повтаряйки, че трябва да издои кравите.

Прочетете още:
Чернобил – 28 години след аварията в атомната електроцентрала в снимки

"Колко души докарахте тук последния път?" – обръща се към шофьора на градската линейка репортер на RTD
"Над 20…" - отговаря Григорий Сулимов, видимо разтърсен от преживяното, допълвайки: "През зимата бяха най-малко 60. Бяхме ги наредили в редица. При някои сънят продължи цяла седмица. Децата не могат да стоят на краката си. Просто припадат. Изглеждат като пияни. Имат халюцинации. Едно дете смяташе, че по него са полепнали охлюви и се опитваше да ги махне, друго каза, че главата му ще експлодира. Абсолютна лудница".

Две деца разказват как когато сънят дойде, речта става нечленоразделна и повеждат спор за това колко от хората са на мнение, че причините на това състояние са зли сили: "Зли духове, които излизат от телата ни, и това причинява внезапното заспиване".

"Оля ми каза, че нейната приятелка Света е отишла до една мина и там са видели този сив пушек, обаче вятърът започнал да духа и го разсеял в друга посока. Оля твърди, че ако беше стигнал тук, всички сме щели да заспим", разказва момиченце на около 9-годишна възраст. Момченцето ще видите отново в края на филма, когато обяснява как главата го е заболяла, докато е бил на училище, и е имал чувството, че в мозъка му се забива брадва. Пил е лекарство, но то не е помогнало.

Един рибар разказва как са били на реката с другарите му, когато му е прилошало, започнало е да му се гади. Добрал се е до колата, но няма спомен да е шофирал – събудил се е в болничния стационар, в една стая с четиримата си приятели, приети същия ден. Всички те са били на интензивни грижи цели три дни. Лекарите са смятали, че приятелят му е направил инсулт, само че когато се е събудил, той можел да говори, да върви и изобщо нищо не навеждало на мисълта, че е прекарал удар.

"Сънувах, че съм бил отвлечен от крилати коне. Те летяха около мен и в един момент ме сграбчиха. Изкрещях. Лекарите ми биха инжекция и се събудих", разказва другия пострадал рибар. Той е на мнение, че внезапното заспиване се причинява от излизащия от земята газ, а симптомите са типични за радиационно облъчване с радон."Колкото по тежък е атомът на този инертен газ, толкова по-сериозно е въздействието върху нервната система на човека. А нервната система е главата".

Статуята на В. И. Ленин в Калачи

Прочетете още:
Северна Корея през 2013 година през погледа и обектива на Доминик Шварц

Необяснимата епидемия се проявява на вълни – първата малко преди настъпването на 2014 година, след това през май 2014 година и най-скорошната – през октомври 2014 година. В района работи специална комисия, сформирана от няколко казахстански министри, която има за задача да разследва ситуацията в Калачи и да установи причините за зловещото явление.

Някои жители на Калачи смятат, че причината за сънната епидемия е високата концентрация на радон във въздуха. Освен самия сън, симптомите й включват замаяност, халюцинации, слабост и загуба на паметта.

Други вярват, че са жертва на извънземни вируси, а трети, че правителството провежда експерименти с тях. Ситуацията изглежда още по-необяснима поради факта, че Краснодарск се намира по-близо до мината от Калачи, а там досега няма нито един случай на странната болест.

Прочетете още:
Добре дошли в най-студения населен град в света – Оймякон в Сибир (Галерия)

Според местните засегнатите от епидемията не са 60, а над 100, като някои са заспивали повече от веднъж – информация, потвърдена от първа ръка от част от интервюираните. Официална статистика обаче няма.

Около 19-тата минута от филма своята история разказва жена, която държи магазин за дрехи и която твърде, че е първата жителка на Калачи, покосена от съня. Това се е случило през април и след това отново през септември 2010 година. След това през януари, април, юни и октомври 2011 година, и за последен път през март 2012 година. Поставена й е диагноза – исхемичен инсулт. Тя обяснява, че съседката й също е изпадала в това състояние и изразява предположението, че тук концентрацията на онова, което причинява съня, е по-голяма.

Към края на филма рибарите отиват на мястото на мина 6, носейки уред за замерване на радиация. Оказва се, че тук стойностите са с пъти над допустимата норма. Само на няколко метра разстояние показанията скачат от 16 на 268 микрорентгена. Камерата се прехвърля в болницата и там медицинските сестри признават, че се страхуват – особено тези, които имат деца.

"Всички деца, които бяха изследвани в Кокшетау, бяха диагностицирани с дифузен оток на мозъка", обяснява една от сестрите, свивайки рамене, когато е питат доколко опасна е тази диагноза. "Не е добре. Не може да се каже какво точно ще им стане", допълва тя.

P.S. Нито един член на снимачния екип, осъществил този филм, не е изпитал симптоми на мистериозната сънна болест по време на пътуването.