Рухващото културно наследство на Пакистан

Когато британските колониални владетели бързо напускат Южна Азия по време на мъчителното признаване на Пакистан за суверенна държава през 1947 г., последвалите ги хаос и насилие не обръщат особено внимание на архитектурата, изградена в най-големия град за страната – Карачи.

Повече от 70 години по-късно, архитектурните съкровища са съборени – много от тях се разпадат или се оказват под прицела на истински строителни предприемачи в търговската столица на Пакистан, която постепенно се превръща в мегаград.

Според изследователите закалените от соления въздух структури на Карачи отварят вратата за колониалните му белези. Те посочват, че много от оригиналните собственици са сред милионите мюсюлмански и индийски бежанци, напуснали домовете си след комуналното, религиозно насилие, което съпровожда края на британското управление в Индия през 1947 г. и създаването на Пакистан.

"Всяка тухла от наследствените сгради разказва историята на тези, които напуснаха през 1947 г.", коментира Акхтар Балох, изследовател, написал няколко книги за наследството на Карачи. "Те ги построиха с много любов и привързаност."

"Когато хората като мен се чувстват зле заради пренебрегнатото наследство на подобни места, човек започва да се чуди какво ли изпитва семейството на собствениците на сградите, посещавайки града."

Популацията на Карачи нараства до 170 милиона жители през 2017 г. от преброените 40 при обявяването на независимостта на Пакистан, и всеки инч от града се превръща в ценна стока за строителните предприемачи и разработените планове за нови небостъргачи.

Паркът "Jehangir Kothari Parade", някога място на внушителното британско наследство, сега е помрачен от лабиринт от надлези и сянката на най-високата сграда в Пакистан. Алеята е част от шепа сгради, от които колониалната "Imperial Customs House", чието предишно величие беше възстановено, но подобни проекти са рядкост. Фокусът обикновено пада върху разрушаването на старите сгради и изграждането на нови.

Бързата урбанизация осигури на града мащабни разрушения, в частност в по-старите градски райони, където се появяват рентабилни многоетажни жилищни сгради. Но на фона на новия бетон все още личат останките от колониалното наследство, често разпознаваеми по небрежния си вид.

В квартала "Saddar" британската архитектурна история вероятно е концентрирана в най-голям мащаб, а в източната част на града старият колониален затвор е обявен за културно-историческо наследство от отдела за антики в Синд. Досега над 1700 обекта са описани като наследство за града от антикварния департамент и процесът продължава. Законът за опазване на културното наследство в Синд, въведен през 1994 г., осигурява правна защита на структурите, които са от историческо значение. Но и съдилищата са заети от случаи на предприемачи, които се опитват да заобиколят тази защита.

По статията работи: Наталия Тотева

Източник: independent.co.uk