Пакистанските улични зъболекари

от 31 яну 2017г.

Пакистан е страна, в която историите дебнат зад всеки ъгъл – можете да ги съчините буквално от въздуха. Такава е и историята за уличните стоматолози.

Представете си следната картинка: ходите си по претъпканата прашна улица, срещате мотоциклети, каруци с магарета, бягат хора, които слаломират между тавите със сушени плодове и ядки, разположени на земята зеленчуци, колички за бързо хранене и изведнъж… точно пред вас на земята седи човек, който преглежда устата на друг човек. С обикновени железни клещи. На земята около тях са разположени всякакви ужасяващи на вид инструменти и… зъбни протези. И не, това не са кадри от филм на ужасите. Това е ежедневната реалност в Пакистан.

В страната, в която 78 % от населението живее в крайна бедност и няма достъп до нормални медицински услуги, хората нямат друг избор освен да лекуват зъбите си на улицата, където още се наместват счупвания правят се козметични процедури и дори хирургически операции. Да, това определено не е шега.

Това разбира се за нас е диво и нецивилизовано, но както вече споменахме, пакистанците нямат друг избор.

Разхождайки се из Исламабад, Рауалпинди, Пешавар, Лахоре и Фейзалабаду навсякъде се натъквате на подобни реклами и кутии със зъби и коронки.

Според официалните данни в Пакистан има около 13 000 нелегални улични зъболекари, чиято квалификация е в широки граници – от наистина умели зъболекари до пълни лаици, които подобно на продавачите на фурми, са решили да пробват късмета си с нов "занаят".

По пакистанските улици можете да станете свидетели на ето тази потресаваща картина. Вместо обичайните кожени зъболекарски столове – ниски табуретки, вместо ярките лампи – обикновена дневна светлина, вместо зъболекарска бормашина – ръчен свредел, клещи и дори пила – за изпиляването на зъбите и изравняването на коронките с нивото на останалите зъби.

Разпространена услуга сред тези зъболекари е заместването на паднали зъби.

Зъбната хигиена на средностатистическите пакистанци е под всякаква критика, често дори отсъства, и ако поне от време на време не прибягват до услугите на уличните зъболекари, те рискуват да останат без зъби дори на 30 години. Поставянето на подобни протези на улицата струва около 200 рупии /около 2 долара/. В зъболекарските клиники цената достига до 3 000 рупии /около 28 долара/. Ако говорим за по-сериозни процедури, цената може да достигне и до 200 долара – сума, непосилна за повечето пакистанци.

Затова обикновеният пакистанец има само една опция – отива на някоя "зъболекарска" улица в големите градове, където "зъболекарят" бързо издърпва болния зъб, залепя /да, залепя/ коронката, или ви поставя изкуствен зъб. И всичко това без никаква упойка.

Хората разправят, че пациентите често дори припадат от болка. За лечение на кариес, поставяне на пломба, вадене на нерв или запълване на нервните канали, дори не можем да говорим.

Инструментите разбира се се стерилизират. Това се случва в къкрещ съд на газов котлон. Всеки зъболекар разполага с антисептична течност, с която си изплаква ръцете преди началото на интервенцията в устата на пациента. Но има ли въобще смисъл от подобна стерилизация? С оглед на това къде и как се случва всичко, не сме толкова убедени.

По правило работата на уличните зъболекари винаги привлича зяпачи, които активно коментират какво се случва и спокойно разглеждат зъболекарските аксесоари, като например изкуствените зъби, които след няколко минути ще бъдат монтирани в устата на пациента.

Крайният резултат след посещението на уличния зъболекар. Изкуствените зъби могат да се различат по червено-кафявият им цвят в основата, оцветени от антисептичната течност.