От личен опит: Десет съвета от жена, боледуваща 21 години

Преди две десетилетия Тони Берхард, професор по право в Калифорнийския университет, се заразява с вирус, който променя напълно живота й. Въпреки надеждите й за бързо възстановяване, дори днес, след 21 години, тя все още се бори с най-тежкото последствие от болестта – хроничната болка.

Проф. Берхард споделя, че познава добре мъчителните симптоми на продължителния COVID-19,  от които мнозина днес страдат – от физическа болка до мозъчна мъгла, нещо повече, тя вече се е научила да живее с тях. Това е причината за решението й да използва опита си, за да синтезира няколко съвета, които да облекчат състоянието при дълго боледуване. Споделяме ги с вас...

Отдайте се на „превантивна почивка“

„Превантивната почивка“ означава да си починете, преди да решите, че имате нужда. Мнозина си казват: „Мога да направя още нещо“, но това често е твърде много. В такива случаи, когато си легнете, не получавате пълен релакс, както ако се отдадете на почивка, преди да имате нужда от нея.

Живейте в неведение

От медицинска гледна точка е препоръчително да не знаете какво крие бъдещето за вас. Вероятно изследванията върху продължителния COVID-19 ще доведат до някои лечения, които ще помогнат, и може би дори до лек. Вместо да приемате, че никога няма да се излекувате, живейте в неведение.

Помнете, че настроенията са непостоянни

Понякога, когато човек се чувства потиснат, му е трудно да запомни, че настроенията са непостоянни. Припомняйки си това, пътят към самосъстраданието се разчиства. Ако обаче мрачното настроение продължава седмици и засяга способността ви да извършвате ежедневните си задачи, може би е време да потърсите професионална помощ.

>>> 7 занимания, подкрепени от науката, които понижават стреса и подобряват настроението

Поискайте помощ

Повечето хора желаят да помагат на другите, така че не се притеснявайте да поискате помощ. Бъдете конкретни: „Ще отидеш ли до аптеката вместо мен?“ или „Можеш ли да ми помогнеш в двора?“. Хората се чувстват добре, когато помагат на другите. Въпреки че не са способни да ви излекуват, това е нещо, което могат да направят, за да улеснят живота ви.

Създайте нов живот в рамките на вашите възможности

Вашият нов живот може да бъде свързан с изкуството и занаятите, писането или подпомагането на други хора. Мислете отвъд рамката. „През първите няколко години, след като се разболях, ако някой ми беше казал, че ще напиша книга от леглото, щях да заявя: „Не е възможно“. Но го направих и сега съм автор на четири книги. Надявам се, че ще отворите сърцето и ума си за възможностите, които са в обсега ви.“, споделя Берхард.

Култивирайте чувството на радост

Когато другите хора правят неща, които вече не са в рамките на вашите способности, завистта и негодуванието само ще ви накарат да се чувствате по-зле. За разлика от това, радвайки се за другите, ще се почувствате по-щастливи. Дори да е само малко – щастието си е щастие.

Очаквайте скръбта да идва и да си отива

„Когато скръбта по загубеното ми здраве се появи за първи път, си помислих, че ще го преодолея. Сега виждам, че скръбта идва и си отива, точно както морските вълни. Научих се да се отнасям към нея по начина, който заслужава.“, споделя Берхард.

>>> Отложена скръб: причини, симптоми и как да се справим

Не се тревожете за мнението на другите

„Когато за първи път се разболях и не успях да се възстановя, похабих ценна енергия, тревожейки се, че другите хора може да ме съдят. Лежах в леглото и размишлявах: „Мислят ли, че съм злосторник, който чрез болестта се опитва да се измъкне от някои задължения?“

Тези стресиращи мисли само ще добавят емоционално страдание към физическата ви болка. Осъзнайте, че сте болни и ви боли – това е всичко, което има значение.

Приемайте комфорта на болестта

„Напомням си това винаги, когато съм в чакалнята. Моят доставчик на здравни услуги обслужва бедните в няколко окръга. Споделям чакалнята със заможни, бездомни и много други. Хората любезно отстъпват мястото си на други нуждаещи се. Хората водят приятелски разговори. Знаем, че сме равни, когато става въпрос за нашето здраве.“, споделя Берхард.

Можете да работите дори и да нямате работа

Хората, които са приковани към леглото или дома, често са смятани за неработещи. Може би се грижите за други членове на семейството – това е работа. Работа са и опитите да сте в крак със заболяването си – нови изследвания, оценка на лекари и лечения, информиране на близките. Това е изтощителна работа. Така че, когато хората ви казват: „Иска ми се да лежа по цял ден и да не правя нищо“, те просто не ви разбират.