Невероятният живот на Александър Селкърк, истинският Робинзон Крузо

Александър Селкърк е шотландски моряк и офицер от Кралския военноморски флот, който от много хорa се смята за истинския виновник, вдъхновил книгата на Даниел Дефо от 1719 г. Роден като Александър Селкрейг в малко рибарско селище в Шотландия през 1676 г., той е бил доста твърдоглаво и буйно момче. След инцидент, който причинява физическа саморазправа между него, братята и баща му, Александър решава да промени своето име и да замине на частна експедиция в Южна Америка. 

Въпреки това, животът на борда на частния кораб се оказва по-труден, отколкото се е спазарил. Мъжете са принудени да търпят сурови условия, дизентерия, скорбут и редица болести, които предизвикват гняв и разногласия сред екипажа. Положението се влошава, когато капитанът на кораба се разболява от треска и се налага неговият лейтенант Томас Страдлинг да поеме командването на кораба. 

Всички помним историята за корабокрушенеца, захвърлен на далечен остров, принуден да се бори със самотата и да се изправи лице в лице срещу туземци, канибали и пирати в името на своето оцеляване.

Страдлинг не се слави с особен авторитет сред екипажа и не минава много време преди заплахите за бунт и сбиванията да се превърнат в ежедневие. Селкърк и Страдлинг – и двамата твърде млади, горди и с буйни характери, не са в особено близки отношения. Враждебността между тях достига връхната си точка, когато корабът акостира за кратко време на безопасно място - непознат и необитаем остров в южните части на Тихия Океан. (Más a Tierra, преименуван на Робинзон Крузо през 1966 г.)

Когато идва време екипажът да продължи пътуването си, Селкърк отказва да напусне острова, защото не смята, че корабът може да преодолее опасностите на океана. Той настоява да бъде оставен на брега, но също така предполага, че другите мъже ще го последват, като вдигнат бунт срещу капитана.

Статуя в памет на Александър Селкърк

Хипотезата му обаче се оказва погрешна и Страдлинг го обвинява в блъф. След като Селкърк променя позицията си, му е отказан достъп до кораба и е изоставен с оскъдно количество провизии през 1704 г. Той живее на години, преди да бъде спасен от британския капер "Удс Роджърс" през 1709 г., а за да оцелее се храни с омари и раци, изработва оръжия, дрехи, подслон.

За да се справи със самотата, Селкърк чете Библията, пее и се моли, докато най-накрая е избавен, за да разкаже историята си. Той не просто получава книга, посветена на неговото приключение, но и успява да научи, че корабът, на който отказва да се качи преди четири години, действително потъва. Оцелява само Страдлинг, който прекарва остатъка от живота си в затвора. След спасяването си Селкърк живее още 12 години и събира значителна литературна слава, преди да се разболее и да умре през 1721 г.

По статията работи: Наталия Тотева

Източник: allthatsinteresting.com
Снимки: pinterest.com