Наследени от неандерталците гени са причината за някои заболявания у съвременния човек

Освен ако същества като йети и Голямата стъпка не се окажат истински, единственият човешки вид, който обитава съвременния свят, е Homo sapiens. Но доскоро /от еволюционна гледна точка/ това не е било точно така. През по-голямата част от 200 000-годишната история на вида Homo sapiens, той е споделял планетата с няколко свои братовчеди. Най-известните са неандерталците, които били по-големи и по-тежки от хората. Те обитавали в Европа и Централна Азия.

Неандерталците измрели преди около 40 000 години. Все още не е ясно дали те са избити от съвременните хора или просто били изтласкани от еволюцията. Но между двата вида е имало повече общи черти, отколкото съперничество. През изминалото десетилетие учените откриха, че между 1 % и 4 % от ДНК-то на съвременния европеец и неговите потомци по другите континенти е с неандерталски произход. С други думи, през онази епоха със сигурност двата вида са се смесвали и размножавали помежду си.

Това, което не е все още напълно ясно, е какви са последствията от присъствието на тяхната ДНК в нашия геном. Неандерталската ДНК не се извлича толкова лесно /само от много добре запазени фосилизирани останки), а изследването на голямо количество съвременни хора, което е необходимо за разплитането на тази загадка, е прекалено скъпо. Подобно сравнение наскоро бе направено от научния екип на Корин Симонти от генетичния институт Вандербилт в Тенеси, САЩ.

Д-р Симонти и нейните колеги използвали данните от вече правени генетични изследвания, които се съхраняват в електронна база данни. Тя им предоставила информация за медицинската история и генотипа на хиляди хора. Учените избрали 28 416 хора от европейски произход и сравнили генома им с генетичната информация, извлечена от костите на крака на неандерталска жена, която била открита през 2010 г. в пещера в Русия. Те открили 135 000 части от ДНК на съвременния човек, които те предполагат, че са с неандерталски произход.

При предходни проучвания учените откриха, че неандерталската ДНК се свързва с някои болести като депресия, сърдечни заболявания и себорейна кератоза, състояние, при което хората се оплакват от люспести образования по кожата си. Тъй като в базата данни на д-р Симонти има и хора, които страдат от подобни заболявания, тя успяла да провери достоверността на тези предположения. Тя открила, че определени отрязъци от неандерталската ДНК наистина се свързват с тези три оплаквания. Освен това екипът открил, че неандерталските гени поставят преносителите си в допълнителен риск от други заболявания. Към тях влизат наднорменото тегло, тромбовете в кръвоносната система, определени типове недохранване и дори тютюнопушенето.
На пръв поглед изглежда, че неандерталската ДНК е проклятие. Но в интерес на истината, това не е точно така. 40 хиляди години са предостатъчно време еволюцията да си свърши работата. Това означава, че неблагоприятните страни трябва да са отпаднали, докато полезните да са се разпространили. Съществуват доказателства за това. Някои части от човешкия геном не се повлияват от неандерталските гени, което предполага, че естественият подбор е премахнал вредните гени. Други части, на които неандерталската ДНК влияе добре, са пълни с нея.

Само защото нещо е лошо за съвременния човек, не означава, че е било лошо за неговите предци ловци и събирачи. Някои гени поставят своите носители в риск от затлъстяване в съвременния свят, в който консумираме предимно мазни, пържени и сладки храни и бързи закуски. Но в някогашния свят, когато храната е била недостатъчна (особено в северните ширини, където съвременните хора са се смесили с неандерталците), тези гени може би са помагали на собствениците им да преживяват дългите периоди на недоимък и недохранване.

Изглежда неандерталската ДНК поставя съвременния човек в риск от специфичен вид недохранване, причинявано от тиамина, витамин от група В, който е жизненоважен за метаболизма на въглехидратите. Но д-р Симонти твърди, че същите гени улесняват смилането на мазнините. Преди хиляди години, когато хората получавали много по-малко енергия от рафинирани въглехидрати, това е било по-скоро полезно. Но в свят, в който зърнените храни са основна храна, може и да не е.

Еволюцията често е компромис – тя премахва едни гени, за сметка на други и щом неандерталската ДНК е оцеляла толкова дълго време, тя вероятно е осигурила някакви предимства на съвременните хора, които са нейни носители. Към настоящия момент тези предимства не са все още известни на учените, но се надяваме, че техните изследвания ще хвърлят повече светлина върху въпроса.

снимка: economist.com

по статията работи: Величка Мартинова