Наричайте децата си на цветя! Така закодирате послание за красота

„Да наречеш детето си с името на цвете или на растение е един от най-сигурните начини да покажеш не само своята любов към природата, но и да закодираш в личното име на новороденото посланието за красота и плодовитост“. Това обясни пред Tribune.bg етнологът доц. д-р Петя Банкова.

Едно от най-често срещаните в традицията "цветни" имена е Цветан(а) и неговите безбройни производни. То синтезира в себе си всичко онова, което цветята носят: яркост, свежест, красота, колоритност, чистота.

Росата, възприемана като знак за живот и ведрина, е отразявана в имена като Роса, Росен(к)(а), Росица, които са от български произход. В съвременността предпочитани са Росана, Роселина, които обаче носят в своя генезис персийския превод на съществителното „залез”. Цветният венец, който е натоварен с богат обреден смисъл и затова е предпочитан в миналото за имена като Венета (български вариант) и Стефан(к)(а) – гръцки вариант, днес тържествува с женското име Стефани.

Две от най-обичаните лични имена, посветени на цветята – роза и маргарита, в съвременността се откриват изцяло в проевропейските си варианти: Розали(н)(д)(а), Розмари, Розета, Розамунда, Розали(я) и Марги(та), Меги, Маги, Маргета, Маргот(а), Мейси (шотландска форма), Марджъри и т.н. Много рядко се среща името Бисер(а), което е от български произход, със значение „перла, маргарит”. Красивото и рядко срещано цвете лилия, дало живот на имена като Лили и Лиляна, днес битува в еврейския си вариант - Сузан(а), Сюзан(а).

"За съжаление съществува цял букет от цветни имена, които днес могат да бъдат записани в Червената книга на изчезващите видове", споделя още етнологът доц. д-р Банкова.

Такива са имената, Теменуга, Теменужка, Теменуша, Сълза, Сълзица, Виолет(к)а, Ружа(н)(а), Рали(ца), Пирин(а), Иглико, Иглика, Аглика, Аглица, Невен(а), Невян(а), Невен(ко), Нева, Незабравка и много други.

В страни от общественото внимание остават имената-билки: Детелин(а), Седеф(а), Пелин(а), Смил(ен)(а). Изключение прави само името Калина, което в последните години добива голяма популярност. Българските билки са подменени от Жасмин(а) (от френски произход, със значение "жасминов храст"); Далия (от еврейски произход, със значение "цъфтящо клонче") и Гладис (от уелски произход, със значение "деликатно цвете").

Същото се наблюдава и сред дървесните видове, чиито названия най-общо се включват в традиционни имена като Горан(а). В съвременността гората е от латински произход и се нарича Силва(на), Силвестър. Все по-рядко се срещат и традиционните имена - Явор(а), Ясен(а), Горун(а), Елко, Елка.

Днес водещи са Евелин(а) (от германски произход, със значение "лешник"); Прюнел(ла) (от латински произход, със значение "слива"); Памела (от гръцки произход, със значение "мед"); Ливия (от латински произход, със значение "маслина"); Лаура, Лора (от латински произход, със значение"лавър, дафина").

Върбата също рядко се среща като традиционните имена - Върбанко, Върбенка, Ива или Ивалина. Днес предпочитани са техните производни - Ивет(а) и Ивон(а).

Андреа Драганова