Може ли науката да докаже, че има живот след смъртта? Да, според филм на Netflix

Има ли наистина живот след смъртта? Вероятно всеки си е задавал този въпрос. Според документален сериал на компанията „Netflix“ доказателства съществуват. Само че в сюжетните линии се преплитат развенчани митове, религиозни въпроси, които науката не би могла да докаже или оспори, както и теми, останали все още неразгадани от учените.

Филмът "Surviving Death" се базира на едноименната книга на журналиста Лесли Кийн. Той описва преживявания, близки до смъртта, като включва медиуми и екстрасенси и засяга темата за лова на духове и предполагаеми спомени за случки от отвъдното. В опитите си да изтъкне доказателства за всичко гореизброено обаче, продукцията прибягва до известни на обществото измами, с които сякаш иска да изясни вечните въпроси за смъртта, останали до момента без отговор. Продуцентите вплитат в сюжета религиозни теми, които се предполага, че трябва да бъдат доказани или опровергани научно. Истината е, че религията няма допирни точки с науката. Тя не може да бъде тествана, проучена и доказана.

Ричард Вайсман, професор по приложна психология в университета на Хартфордшър в Англия, описва противопоставянето между наука и религия по следния начин: „Ако някой каже: „Бог съществува“, науката е безсилна. Тя не може да оспори това убеждение с факти. Ако обаче той каже: „Ако се помоля на моя Бог, той би преместил ето тази чаша“, науката лесно ще намери доказателства, че не Бог е причината за това.“ 

Преживявания, близки до смъртта

Филмът "Surviving Death" прескача от едно паранормално явление на друго. В първия епизод се разглеждат преживявания, близки до смъртта, и емоциите, които предизвикват у хората. Интервюираните си спомнят за случай на удавяне, когато едва са се спасили, как сърцето им е спирало да бие след тежка алергична реакция или почти фатално кървене по време на раждане. Всички герои твърдят, че са усещали случващото се, въпреки че мозъчните вълни в мозъчната кора спират за няколко секунди. Участниците се връщат назад към срещи с покойни роднини, разказват за ярка светлина или пропадане в бездна от цветове. Някои твърдят, че са видели тунел, а други добре помнят лекарите, които са ги върнали към живота.

Мозъчната активност и съзнанието могат да се съхранят за кратко след спиране на сърцето

Неведнъж преживяванията, близки до смъртта, са били обект на научни изследвания. Съществуват доказателства, че е възможно хората да остават в съзнание, дори когато лекарите твърдят, че това е немислимо. Схващането на лекарите не означава категорично, че подобни случки са мистични по своя характер. Възможно е мозъчната активност и съзнанието понякога да се съхранят, дори и сърцето да е спряло.

Проучване от 2018 г. в списание „Frontiers in Psychology“ открива големи сходства между преживяванията, близки до смъртта, и усещанията при хора, след като са приемали психеделичния препарат N,N-Dimethyltryptamine (DMT). Веществото DMT се произвежда в мозъка на бозайниците, като изследване, проведено през 2019 г., посочва, че поне при плъховете неговите нива се покачват по време на сърдечен арест.

Разглеждането на всички аспекти, свързани със смъртта при хората, е много по-голямо предизвикателство. Никой досега не е успял с категоричност да опише или онагледи механизма на самото преживяване.

Д-р Сам Парниа е директор на център за изследвания в областта на интензивните грижи и реанимацията към Нюйоркския университет. Той включва в своя анализ пациенти, преживели сърдечен арест и стига до заключението, че 46% от общо 140-те анкетирани участници са се чувствали в съзнание по време на случилото се. При някои от тях изплуват спомени от интензивното отделение, веднага след като медицинският екип е възстановил работата на сърцето им.

Част от интервюираните споделят, че са се чувствали така, сякаш някой ги измъчва. Всъщност усещането може да се дължи на халюцинация в резултат на излизане от упойка или при екстубация.

Важно е да се уточни, че във филмите обикновено пациентите със сърдечен арест остават в безсъзнание в продължение на дни или седмици след възстановяване на сърдечната им дейност.

Пациенти помнят гласове и лица на лекари по време на реанимация

Все пак 10% от включените в изследването хора наистина изглежда, че са имали преживяване, близко до смъртта. Двама от тях помнят гласовете или лицата по време на реанимационните действия. Един участник разказва подробно какво се е случвало с тялото му, признавайки, че се е чувствал сякаш се носи над него. Той описва с учудваща точност всяко действие на лекарите, включително използването на автоматичен външен дефибрилатор и присъствието в залата на плешив здравен работник, който е дошъл при подаден сигнал от страна на медицинската сестра.

Резултатите от проведените интервюта с пациентите са публикувани през 2014 г. в списание „Resuscitation.“

Д-р Парниа пояснява още: „Някои от интервюираните хора описваха с подробности всичко, което им се е случило. Разказът на един от тях успяхме да проверим и потвърдим, тъй като събитията протичат в рамките само на 5 минути. Бяхме изненадани, защото научно мозъчната кора обикновено спира да функционира от 2 до 20 секунди, след като до нея вече не достига кислород.“

Експеримент с визуална и аудио стимулация по време на реанимация

Парниа и колегите му решават да разгадаят този феномен, като използват систематизиран подход. Част от експеримента включва поставяне на компютър в залите, в които се реанимират пациенти със сърдечен арест. Целта е да предоставят аудио и визуална стимулация по време на самата реанимация чрез произнасяне на отделна дума или набор от думи например. По този начин експертите очакват да проверят дали и до каква степен пациентът се поддава на въпросната стимулация. Ако той оцелее и отново е в съзнание, учените го молят да избере една дума от няколко изброени. В случай че реанимираните хора успяват да посочат точно думата, в сравнение с други, които не са участвали в експеримента, то екипът има доказателство, че е бил в съзнание, макар сърцето му да е спряло. Изследователите също така наблюдават и следят мозъчната дейност в залата за реанимация.

Д-р Парниа: „Възможно е да имаме свръхестествени преживявания, когато сме на косъм от смъртта“

През 2019 г. на научен симпозиум по реанимация на Американското дружество за сърдечни заболявания е представен предварителен доклад от друго изследване върху 165 пациенти, от които 44 души оцеляват. 21 от тях са интервюирани, като четирима споделят, че са се чувствали спокойни и щастливи, виждали са свои роднини и са чували гласовете в залата. Никой не си спомня визуалната стимулация, но един помни произнесената дума.

Парниа разкрива: „Разбрахме, че приближавайки се до смъртта, е възможно да имаме свръхестествени и мистични преживявания. Не става въпрос за заблуда. Нито пък за халюцинация.“

Въз основа на направените открития експертът твърди, че съзнанието може да се окаже по-сложно, отколкото учените до този момент са предполагали. Според него тепърва трябва да се извърши задълбочен и обективен анализ по този въпрос.

Самият той е поканен да участва в документалния филм "Surviving Death", но отклонява поканата, защото не одобрява демонстрираната връзка между научните изследвания по теми като преживявания, близки до смъртта, и псевдонауката за духове и медиуми.

Преживяванията, близки до смъртта, могат да променят животи

Въпреки че механизмът на преживяванията, близки до смъртта, остава загадка, самите те внасят изключителен смисъл в живота на спасените хора. Много често те се променят до неузнаваемост, претърпяват катарзис. Сърцето на един от участниците във филма на „Netflix“ спира да бие в резултат на тежка алергична реакция към анестетик. Той оцелява и разказва, че е видял починалия си баща, с когото не е бил в добри взаимоотношения. Тогава баща му го е прегърнал, а впоследствие прегръдката е донесла покой на пациента.

Дейвид Уайлд е психолог и лектор в университета „Nottingham Trent“ в Англия. Той също провежда интервюта с пациенти, които твърдят, че са имали преживявания, близки до смъртта. Според него в живота на повечето от тях наистина настъпват големи промени. Една жена, чието интервю е публикувано през 2010 г., споделя, че когато сърцето й е спряло, тя се е чувствала, сякаш е попаднала в черна бездна. Там тя е имала възможност да помисли върху всичко сторено от нея, най-вече върху лошите си постъпки. Тогава чува глас, който й казва да не се осъжда толкова строго. След като се връща в съзнание пациентката решава да започне живота си отначало, на чисто. По-късно жената става съветник и обредно лице, което, по нейни думи, никога не би избрала като професионален път, ако не е имала онова преживяване в реанимацията.

В търсене на смисъл

Показаните случаи на преживявания, близки до смъртта, във филма могат лесно да бъдат доказани или пък опровергани научно. Не така стоят нещата с въпроси, които засягат вярата, като например прераждане или убеждението, че починал близък е някъде около нас.

Други епизоди описват физическото състояние на хора по време на сеанс.

Проф. Вайсман уточнява, че филмът често се движи на границата между религията и невъзможните за доказване убеждения, паранормалното и парапсихологичното, което в повечето случаи може да бъде или вече е изследвано. 

Самозваният медиум Франек Клуски

Продуцентите на "Surviving Death" често залагат на развенчани митове. Сериалът разказва за Франек Клуски, полски медиум, който е твърдял, че е способен да демонстрира как нечий дух може да потопи дланите си във восъчна смес, а направената отливка да доказва, че ръцете не са на самия Клуски.

През 1920 г. френски учен провежда така наречените от него контролирани експерименти, базирани на техниката на Клуски. В заключение той казва, че няма доказателства, че полякът е заблуждавал хората.

Документалният филм пропуска да спомене ограниченията на проведените експерименти (например факта, че Клуски не е претърсен преди самите сеанси) и не дава думата на илюзионисти, които успяват да покажат как могат да направят трика с „ръцете на духа“ с гумени ръкавици.

Широкият достъп до лична информация в социалните мрежи

В самия филм все пак се пояснява, че е много вероятно медиумите да намират нужната им информация за близките хора на своите клиенти с помощта на социалните мрежи. Телевизионният екип дори заснема сеанс на медиума Никол де Хаас, която изумява семейството пред нея с детайли за техни покойни роднини. По-късно клиентите й сами се досещат, че използваната от нея информация всъщност е достъпна във Фейсбук и от онлайн некролози.

Журналистът Кийн проявява не толкова скептицизъм, колкото съчувствие към медиумите. Тя смята, че работата им е много затруднена, тъй като „в интернет всички тайни са разкрити“ и истинските сеанси срещат сериозен отпор и недоверие.

Човешката склонност към внушение

„От психологическа гледна точка хората, които търсят услугите на медиуми и екстрасенси, вече са склонни да им повярват“, твърди Вайсман. С появата на инфрачервената фотография повечето сеанси във Викториански стил, характерни с плавните движения на ръцете и преместването на маси, изчезват. Обикновено подобни трикове са били извършвани на тъмно и в светли помещения са претърпявали провал.

Съществуват немалко физически медиуми, сред които и г-жа Хаас. Освен физическите трикове, използвани от нея и колегите й, Вайсман открива, че самата сила на внушението може да заблуди участниците в сеанса и да ги накара да повярват, че са свидетели на паранормално явление. Учените провеждат експерименти с предмети, боядисани с луминесцентна боя. Доброволците сядат около маса в тъмна стая и изказват предположението, че предметите се движат, макар това да не е вярно. В края на опита близо 1/3 от хората продължават да твърдят, че са видели движещи се предмети, само въз основа на своето предположение.

В края на поредицата "Surviving Death" продуцентите разказват завладяващата история за неистовото желание на човека да намери смисъл във вселената, примесено с дълбоката и непоклатима любов към починали близки и приятели.

Науката никога не би могла да докаже или обори съществуването на живот в отвъдното, а вярата на много семейства в него им дава сили да продължат. Все пак Вайсман призовава да бъдем предпазливи, когато става въпрос за необясними феномени.

Неговото послание е следното: „Представете си, че сте купувач. Първо трябва да се уверите в качеството на стоката или услугата. Има много литература, свързана със скептицизма, както и много информационни уебсайтове, които биха могли да ви покажат другата гледна точка. Разгледайте, прочетете. Информирайте се, преди да решите, че дадено явление е паранормално.“