Медицинската сестра Рейчъл Зимлих: Как псориазисът промени живота ми

Рейчъл Зимлих е медицинска сестра в интензивно отделение и автор на множество статии на медицинска тематика. Историята, която ни разказва е за пациент с псориазис, решен на всичко, за да живее пълноценно. Пациентът е самата тя.

„Когато бях дете, си спомням, че гледах как баба ми се опитва по всевъзможни начини да прикрие сърбящите я, бели петна по лактите. Всяко нейно движение предизвикваше лющене, което никога не беше „нещо сериозно“, но и никога не отмина. Стараех се да не се чувствам неловко, докато, седейки двете у дома, тя неусетно започваше да чеше и чопли тези участъци от кожата си. Всички ние, нейните внуци, в един момент разбрахме, че вероятността да наследим нейния псориазис е много голяма, тъй като често той „прескача“ едно поколение. И двете дъщери на баба не страдаха от автоимунното заболяване.

>>> Хормонът естрадиол предпазва жените от тежка форма на псориазис

„Късметлията“

Надеждата ми беше попарена след едно падане от колелото, докато бях тийнейджър. Имах дълбока рана на лакътя и ръката. Чакълът се беше забил в кожата. Не се притесних особено от факта, че не зараства добре. С времето обаче забелязах, че на мястото се оформят плаки. Не ми беше нужна официална диагноза от лекар, за да разбера, че, също като баба ми, страдам от псориазис. Бях единствена от шестте й внука, която го наследи.

Характерно за хората с псориазис е, че кожата им образува нови клетки твърде бързо. Те оформят така наречените плаки от мъртва кожа. Моят лекар ми обясни, че нараняванията по кожата често са причина за появата на нови лишеи.

Вече имах обяснение за странния начин, по който зарастваха раните ми като дете. Помня, че от задната страна на дупките на ушите ми, се натрупваха люспички, които спряха да се образуват след доста години. До ден днешен внимателно подбирам материала на обеците, които нося.

Лъч надежда и домашни средства срещу псориазис

С течение на времето се образуваха нови плаки, особено по местата, където се порязвам, докато си бръсна краката. Понякога бяха малко, друг път – не толкова. Съветът, който ми даваха, бе да използвам сапун от боров катран, мазни кремове и пасти.
До към 20-тата година псориазисът не ме притесняваше чак толкова. Тогава животът ми започна да става по-напрегнат и динамичен. Всеки, който страда от автоимунно заболяване, знае, че стресът е важен тригер и може да обостри симптомите. Не ми помагаха и предписаните с рецепта кремове, които трябваше да се нанасят само на засегнатите участъци от кожата, не и на здравите. Аз имах плаки, пръснати на много места по тялото.

Солариумът

Когато бях по-млада, беше модерно да посещаваш солариум. За мен обаче не беше просто мода, а решение на проблема – ултравиолетовата светлина изчистваше голяма част от мъртвите клетки и можех да нося поли, без хората да забелязват псориазиса ми отдалече.

Краката ми изглеждаха най-зле. Близо 10 години не бях обувала къси панталони, дори в горещите летни дни. В най-тежките случаи лишеи имах по ръцете, по цялата дължина на краката, по гърба и скалпа. Случвало се е да се появят и по лицето ми.

По време на бременността настъпи затишие. Имунната система се потискаше сама, за да се развива добре бебето. След раждането обаче псориазисът се завърна с пълна сила.

Какво ли не правих, за да се спася от дебелите, бели плаки – обтривах кожата си, ексфолирах я, овлажнявах я. Крайният резултат беше големи червени петна, които се виждаха от километри. Те бяха навсякъде – по дланите и ръцете, нямаше шанс да ги скрия. Децата се втренчваха в мен, а някои възрастни се тревожеха дали обривът не е заразен.

През годините приятели и семейство ме уверяваха, че никой не забелязва лишеите, но аз виждах реакциите на хората и знаех, че те просто ме успокояват. Лекарите не се замисляха твърде много как да ме лекуват, тъй като това беше кожен проблем. Псориазисът в крайна сметка не застрашава живота, но може да бъде наистина болезнен.

Началото на края

Моментът, в който реших, че съм търпяла достатъчно, беше, докато играех с децата си на пода. Изпитвах силна болка, защото плаките по коленете се бяха отворили и кървяха. Бях приключила с кърменето, затова можех да се подложа на лечението с метотрексат (methotrexate), който потиска имунната система. Нямах намерение повече да позволявам на „безобидния“ псориазис да отнема от радостта в живота ми.

Имах късмета да срещна дерматолог, който добре разбираше каква цена плащам ежедневно и виждаше, че се страхувам да приемам медикамент с не един страничен ефект. Той ми предложи по-ново лекарство, което също щеше да регулира свръх реакцията на имунната ми система и може би щеше да облекчи псориазиса.

Преди първата инжекция бях нервна, но 2 дни по-късно забелязах, че лишеите започват да изчезват. След седмица вече бяха толкова малко, че човек трудно можеше да предположи, че страдам от автоимунното заболяване. Единственият признак бяха по-светлите петна, които обаче също изчезнаха след няколко години лечение.

Излекувах не само кожата си

Когато започнах да пия лекарства, не знаех, че така ще реша още един съпътстващ здравословен проблем – псориатичния артрит.

Тази форма на артрит е автоимунна, също като псориазиса, и причинява ставни болки като всеки друг вид артрит. Освен инжекциите, които ми бяха предписани, терапията може да включва и противовъзпалителни медикаменти. Болката в ставите ми днес е много по-слаба. Засилва се, когато наближи време да пия лекарства.

Често се случва автоимунното заболяване да бъде придружено от няколко други. Аз самата страдам и от автоимунен тиреоидит.

Други болести, които могат да засегнат хората с псориазис, са:

• лупус;
• тиреоидит на Хашимото;
• цьолиакия;
• възпаление на червата;
• болест на Крон;
• множествена склероза;
• синдром на Сьогрен;
• витилиго;
• алопеция ареата (специфично оплешивяване на определени места).

Благодарна съм, че намерих облекчение за псориазиса, а донякъде и за придружаващите го автоимунни заболявания. Вече не се налага да подбирам дрехите си и мога да коленича в градината, без да се тревожа, че ще си разраня кожата.
Променихме лечението веднъж, но не се притеснявам, защото зная, че има много други алтернативи. Не искам да си спомням миризмата на сапуна от боров катран, който баба ми препоръчваше преди години.“