Мая Анджелоу: за дома, принадлежността и (не) порастването

През 2008г. Мая Анджелоу (04.04.1928 - 28.05.2014г.) - един от най-великите мислители на миналия век – пише Letter to My Daughter (писма до нейната неродена дъщеря).

В първото есе, просто озаглавено "Дом", Анджелоу предлага този съкровен поглед към самоличността, порастването и принадлежността.

"Томас Улф предупреждава в заглавието на великия американски роман, че "Вие не можете да се върнете отново у дома." Аз харесах книгата, но никога не се съгласих със заглавието. Аз вярвам, че човек никога не може да напусне дома. Вярвам, че той носи сенките, мечтите, страховете и драконите на дома под своята кожа, в най-крайните ъгълчета на очите си и вероятно в хрущяла на меката част на ухото. Домът е свеж регион, в който детето е единственият реално живущ обитател. Родителите, братята, сестрите и съседите са тайнствени привидения, които идват, отиват си, и правят странни необясними неща в и около детето, единственият гражданин на региона с нужните избирателни права.(..)Убедена съм, че повечето хора не порастват. Намираме паркоместа и почитаме нашите кредитни карти. Женим се и се осмеляваме да имаме деца и наричаме това порастване. Мисля, че това, което правим е най-вече остаряване. Носим натрупаното през годините в нашите тела и върху лицата си, но като цяло нашите истински същности, децата вътре, все още са невинни и срамежливи като магнолии. Ние може да се държим сложно и светски, но аз вярвам, че ние се чувстваме най-безопасно, когато отидем в себе си и намерим  дома, мястото, където ние принадлежим и може би единственото място, в което наистина сме."