Майка публикува обръщение към всички, които коментират белега на лицето на дъщеря й

Чарли Креншоу е на 6 месеца и живее заедно с майка си, баща си и по-големия си брат в Атланта, Джорджия. Майка й Кейти публикува тонове снимки на децата си и пише за тях в блог, наречен "12 и 6". Чарли е типичното сладко, щастливо, пухено момиченце, което по случайност на съдбата се е родило с (не чак толкова) необичаен белег на лицето.

Напоследък Кейти е изморена от хилядите коментари в блога и в социалната мрежа Инстаграм, относно дъщеря й. Хората пишат колко много съжаляват, че момиченцето изглежда така, че се притесняват за здравословното й състояние, а някои дори твърдят, че Кейти снима само "добрата" страна на детето си.

В едно интервю Кейти споделя, че тези коментари не й харесват, тъй като "изглежда това е всичко, за което хората искат да продължават да говорят. Ние продължихме напред и искаме да говорим за нормалните бебешки неща".

Затова Кейти решава веднъж завинаги да разреши този проблем в блога си и публикува обръщение със заглавие "Какво й има на лицето?" Тя започва обръщението с обяснението какво представлява този белег:

"Първо - хемангиоми. Капилярната хемангиома е съдови тумор, който може да варира по размер и форма. Това е белег по рождение. Понякога ги наричат "ягоди". Хемангиомите най-често се образуват в началото на бременността, когато съдовата система се развива. Не е известна причината или някакво лечение... При нас всички други усложнения бяха елиминирани. Чарли е наблюдавана от специалисти, за да сме сигурни, че белегът никога няма да попречи на зрението й. Освен това приема хапчета, които да го предпазят от нарастване. Повечето от хемангиомите изчезват с времето.

Не е необходимо всеки път, когато погледнете към нея, да говорите за това. Ние го виждаме. Чарли си е Чарли и това е част от това, което е тя. Не е необходимо това да бъде коментирано непрекъснато, критикувано или поставяно под въпрос. Нямам против да обучавам любопитни умове, но не се нуждая от мнението ви, нито относно прогреса на белега, нито от ефекта, който може да й окаже. Той е част от нейната уникална красота. Може и никога да не изчезне, но знаете ли? Не е и нужно да изчезва. Предпочитам да говорим за последните й преживявания, за невероятната й усмивка или колко изумителни са очите й.

Тя не изпитва болка от белега, нито пък е болна. Просто има нещо необикновено във външния й вид. Повечето изречения, които чувам, са от рода на "Ще се моля това нещо да изчезне" или "Благословено да е малкото й сърчице". Непрекъснато ме питат "Кога ще изчезне?". Никога не съм чувала по-болезнени изречения от тези - "Ти обръщат главата й на по-добрата й страна" или "Жалко, че е толкова красива от другата страна".

Вместо да се молите белегът да изчезне, молете се тя да се превърне в уверено момиче, което обича себе си, независимо от това как изглежда. Молете се непрекъснатите коментари и мнения от приятели, семейство или непознати да приключат, преди тя да стане достатъчно голяма, за да ги чува. Молете се да стане силен човек, който няма да бъде подиграван заради безкрайни измислени причини.

Бъдете спокойни. Тя е здраво дете, а ние сме благословени родители. Белегът й е толкова незначителен, като че ли има бенка на ръката си. Не е нужно да го споменавате или да се молите да изчезне."