Логопедът Шаофан Лей: Хората, които заекват, са дискриминирани и подценявани

Отношението ни към заекващите хора до известна степен се определя от онова, което знаем за заекването. Ако смятаме, че то се дължи на психологически причини като нервност например, е по-вероятно да се отдръпнем от този, който заеква и да се държим с него подозрително.

Шаофан Лей е учен логопед от Университета на Минесота и също заеква. Тя разказва за своето детство и споделя заключенията, до които стига след години работа в това направление.

„Като малка опитвах да прикрия заекването си, за да бъда като другите. Избягвах звуци и думи, с които можеше да бъде разкрита. Избягвах да си поръчвам храната, която ми се хапваше, в училищния стол, за да не чуят, че заеквам. Помолих учителя да не ме изпитва пред целия клас, защото се страхувах, че ще ми се присмиват, ако започна да заеквам. Всичко това ме мотивира да разбера повече за проблема и да помогна на други като мен.

Надявам се, изтъквайки научните факти за заекването и биологичните причини, на които то се дължи, да допринеса поне малко за заличаването на стигмата и за оборването на някои широко разпространени митове, свързани с разстройството на речта.“

Животът на човек, който заеква

Според Шаофан Лей най-ясно изразените и лесно забележими признаци на заекване са повторенията, удължаването и неспособността за произнасяне на отделни звуци. Понякога заекващият страда и от напрежение в мускулите, получава тикове или прави специфични гримаси.

Проблемите с говора предизвикват тревожност и объркване, а страдащият се научава да избягва ситуации или думи, съдържащи звуци, които биха могли да го разкрият пред другите (както прави и логопедът Лей всъщност). Възможно е дори да си внуши, че не може да комуникира с околните и че няма да успее в живота.

Нарушение в неврологичното развитие

Точната причина за заекването остава неясна, но според повечето експерти то представлява сложно разстройство в неврологичното развитие на човека.

С помощта на образна диагностика изследователите стигат до заключението, че както при децата, така и при възрастните речевият проблем се дължи на нарушение в онази област от мозъка, която отговаря за навременните и координирани движения (включително говорът), наречена cortico-basal ganglia-thalamocortical loop. От друга страна обаче има случаи, когато развитието на мозъка зависи от преживяванията на човека.

Ето защо аномалиите в мозъчните връзки при заекващи възрастни може да са резултат от самото заекване, а не толкова от причините за него. Целта на изследванията, които се провеждат върху деца и възрастни със заекване, е да се установят истинските причини, довели до него.

1 на всеки 100 души заеква

Близо 1 на всеки 100 души по света страда от речевото разстройство. От 5% до 8% деца в предучилищна възраст заекват, като 80% от тях спират да го правят до седмата си година, с или без намеса на специалист.

Според учените неврологично-анатомичните дефицити при деца между 9 и 12 години, които са се справили с проблема, и при такива, които продължават да заекват, са приблизително еднакви. Те се различават по това, че повечето малчугани, които не успяват да се справят с речевото нарушение, са момчета или имат пряк роднина със заекване. В самото начало съотношението момчета-момичета е 1:1, но с течение на времето по-често момичетата са тези, които успяват да се излекуват. Затова в зряла възраст процентът на заекващи мъже е 4 пъти по-висок от този на жените.

Причини за заекването

Един от най-разпространените митове е, че заекването се дължи на тревожност. Сигурно сте забелязали, че заекващите хора го правят по различен начин и в различна степен в зависимост от обстоятелствата. Например, когато са сами и говорят на себе си, те обикновено не заекват. Освен това те споделят, че изпитват най-големи затруднения, когато са под силно напрежение, когато слушателят им не проявява уважение към тях или по време на телефонен разговор. Лей обаче е на мнение, че причините са много по-сложни. Тя не е убедена, че връзката между разстройството на речта и тревожността е причинно-следствена, тоест, че едното предизвиква другото.

Експертите рядко знаят кое възниква първо, нито пък могат да обяснят връзката между тях. Не бива да забравяме също така, че при всяко сложно неврологично нарушение са налице множество фактори. Да се разграничат един от друг и да се проучат в дълбочина, самостоятелно, е изключително трудно и отнема години, твърди Лей.

Логично е причината за заекването да се крие в някои невронни дефицити в отделни области на мозъка, които отговарят за способността ни да говорим, но не бива да се изключват и лингвистични и емоционални фактори.

Борбата със стигмата

Резултатите от изследвания сочат, че хората, които заекват, са дискриминирани и подценявани от околните. Те често губят работата си, а отношението към тях е снизходително.

През последните години в медийното пространство се появиха много статии и интервюта с личности, които заекват. Избирането на Джо Байдън за президент на САЩ вдъхнови и окуражи хиляди американски граждани, тъй като самият той е страдал от речевото нарушение като дете.

Възстановяване при хора със заекване – какво означава то?

Към настоящия момент няма ефективно лечение за хора в зряла възраст, които заекват. Според мащабно проучване едва 2% от възрастните споделят, че вече не страдат от разстройството на речта. Тук Шаофан Лей подчертава, че неспособността на човек да се справи с проблема не означава, че не полага достатъчно усилия или няма воля.

30% от възрастните със заекване успяват да преборят проблема, макар че при 10% от тях той се появява отново на по-късен етап. Под възстановяване в случая се има предвид намаляване честотата на заекване и по-добър контрол над неговата тежест. То включва и аспекти, които не са пряко свързани със самия говор – приемане на речевото разстройство, по-лесна интеграция и успешно овладяване на негативните емоции.

Интересен факт, на който логопедът Шаофан Лей се натъква по време на дългогодишната си работа, е, че при участие в събития, чийто основен фокус е заекването като нарушение на речта, хората, страдащи от него, говорят по-гладко, изпитват по-слаба тревожност и са отворени за комуникация с другите.