Лицата на века: Как се променя човек, когато навърши 100 години

Чешкият фотограф Ян Лангер създава един невероятен проект, наречен "Лицата на века". В него той ни показва снимки на 12 души, сравнявайки два портрета – един от тяхната младост и един, когато са на 100 години. "Тези сравнителни фотографии ни показват приликите и разликите във външния вид на хората и по-точно в техните характерни черти. Всички те се променят през годините, но все пак индивидуалната същност остава и си проличава, въпреки времето", споделя той.

По време на фотосесията Ян интервюира всеки един от хората в проекта. Той им задава въпроси, свързани с тяхното ежедневие и самотата в техния живот, както й спомените, които "топлят душата" на човек в края на неговия жизнен път. Повечето от столетниците споделят, че времето лети неспирно напред, всяка година излита в един миг, а приятелите изчезват. "Когато загубим някои от най-близките си същества, времето спира, а след това отново лети и яростно набира скорост", разкриват възрастните.  

След като сравнява снимките, Ян стига до извода, че дори и след 100 години, личността и идентичността от първата снимка са видими и на втората. "Бръчките и сивата коса не могат да скрият това. Времето се стопява, както и лицата на старците, но индивидуалността остава.", заявява фотографът.

Представяме ви 8 истории от проекта "Лицата на века". Усетете силата на времето, което неизбежно ни променя.

23 години/101 години

На лявата снимка, младото момиче току-що е завършило девическа гимназия. По-късно работи като готвач на летище. Към днешна дата живее на село, а най-близките й същества са неотлъчно до нея. Далечните й роднини я посещават от време на време, но най-скъпите й идват всеки ден.

Възрастната дама не спира да се интересува от политическата ситуация в целия свят. През годините тя рецитира, писани от нея поеми, на младоженци по време на сватбени церемонии. Дамата има невероятни спомени и истории, които помни и до днес, а животът й е бил изпълнен с приключения. Тя е била в камиона, който удря сина на Райнхард Хайдрих (офицер от Чехословакия), а след Освобождението приютява руски войници в къщата си. Единственият й син е арестуван през 1948 г.

Повече от всичко друго на света иска семейството й да бъде сплотено и заедно.

23 години/101 години

Сигурно ви е трудно да повярвате, но момичето в сватбената рокля, на снимката в ляво, работи като месар през по-голямата част от живота си. Сега живее в къщата си в Злин, Чехия. Нейните дъщеря, зет и внучка идват да я посещават ежедневно, а разговорите с тях са нейното любимо занимание. Тя би се радвала, ако цялото й семейство се събираше по-често. Най-яркият й спомен е национализацията на собствената й компания. 

22 години/101 години

На първата снимка този младеж е заснет по време на полагането на военната си клетва. След това той е работил като инженер-металург, а сега живее във ферма, която дъщеря му построява специално за него. Неговите най-близки и скъпи същества живеят в околността: дъщеря, зет и внук. Неговото хоби е да реже с циркуляр. Възрастният мъж признава, че любимият му спомен от младостта е вкусът на топлото козе мляко.

30 години/100 години

През годините Анна работи във ферма, сега вече живее в дом за възрастни. Най-ярките й спомени са от времето, когато е била млада и е можела сама да се грижи за себе си. Всеки уикенд дъщеря й идва да я види, но Анна все още се чувства самотна. Тя обича да спи и казва, че един ден иска да заспи дълбоко и да не се събуди.

17 години/101 години

На 17-годишна възраст този мъж вече е опитен монтьор, а по-късно работи като чиновник. Сега живее в дом за стари хора в Бланско. Той редовно чете вестници и оценява, че дъщеря му идва на посещение два пъти седмично. Най-скъпият му спомен е свързан с приятните му колеги от работата.

22 години/102 години

Снимката отляво е направена веднага след сватбата на тази жена. Работила е във ферма, днес живее в дом за възрастни в Слапница. През по-голямата част от ежедневието си тя чете любовни романи. Споделя, че никога няма да забрави как пее руски народни песни в детски хор и как войната отнема съпруга й. Повече от всичко на света тя би искала да се срещне с него след смъртта.

25 години/102 години

Този мъж е бил ръководител на музикална група, отговаря за прожектирането на филми в киното, а също така е бил и шофьор. Сега живее в чешкия град Усти над Лабем. Все още обича да слуша музика, да чете вестници и да комуникира с дъщеря си, която го посещава всеки ден. В живота си той оценява моментите, в които е могъл да свири в групата и дните, прекарани с неговата съпруга. Едно от последните му желания е да свири на кларинет.

101 години

Тази жена е работила като спортен треньор на стадиона, а съпругът й е известен кардиолог. Живеели са във вила в луксозен квартал в Прага. В общия им дом Мари живее, докато не навършва 101 години, след което решава да си тръгне. Тя изгаря всички материални спомени от живота си - писма, дневници, фотографии. След това почуква на вратата на дом за възрастни хора с една дреха и четка за зъби. Тя оставя обзаведената си вила на най-близките си приятели, които й обещават, че всеки ден ще я посещават. Те идват само веднъж, носят й торта и никога повече не се появяват.

В новия си дом Мари обича да чете английска и френска литература. Любимите й спомени са свързани с пътуванията със съпруга й в далечни страни: малките пътеки по японските градини, разкошният Хонконг, лошият обяд в бедните квартали на Африка.

След този невероятен живот Мари стига до следното заключение: "Ако дадете нещо, не трябва да очаквате нищо в замяна. И ако получите нещо, не мислете, че ще остане с вас до смъртта. "

Източник: brightside.me

По статията работи: Илияна Стоянова