Леонардо ди Каприо: Убий ги с успех и ги погреби с усмивка

„Твърде смущаващо поведение“. С тези думи Ди Каприо е уволнен от детско телевизионно предаване, когато е едва на 5 години. Пътят към върха за един от най-популярните и търсени киноактьори е дълъг и стръмен. Но Ди Каприо никога не допуска неговите неуспехи да го контролират. Пред него не стои друга опция, освен да успее.

Въпреки че е постигнал многобройни успехи, сред които и дългоочакваната награда "Оскар", актьорът продължава да се държи като обикновен и почтен човек, който се грижи както за най-близките си, така и за околната среда.

Ако искате да бъдете успешни и щастливи - почерпете малко мъдрост от Леонардо ди Каприо.

• Убий ги с успех и ги погреби с усмивка.
• Ако искате да постигнете успех, спазвайте едно правило: Никога не позволявайте на неуспеха да поеме контрол над вас.
• Вие сте единствените, които можете да промените ситуацията. Не обвинявайте някого или нещо.
• Нека последствията от неуспехите ви станат толкова страшни и толкова немислими, че няма да имате друг избор, освен да направите каквото е необходимо, за да успеете.
• Всеки е преминал през тежък момент, който го е променил по начин, който никога не би могъл да го върне към човека, който някога е бил.
• Бъдете благодарни за трудните времена, защото те са ви направили това, което сте днес.
• Усмихвай се, кимай, съгласявай се и прави всичко, което сметнеш за необходимо.
• Хората искат да бъдете луд, неконтролируем и досаден. Те искат да сте нещастни точно, колкото са и те. Те не искат герои - това, което желаят, е да видят, че пропадате.
• Работете, докато банковата ви сметка не заприлича на телефонен номер.
• Ако можете да правите това, което вършите най-добре и да сте щастливи, значи сте по-успешни от повечето хора в този свят.
• Успях да запазя ясно съзнанието си и да остана нормален в този бизнес, защото извън камерата съм все още едно хлапе.
• Просто обичам да правя това, което правя. Знам, че всяка кариера е мимолетна и има периоди, в които не получавам възможностите, които имам в настоящия момент, така че се възползвам максимално от момента.
• Наистина мразя да си почивам. Направих 3 поредни филма, работих 2 години постоянно. Обичам да се фокусирам върху нещо, вместо да правя нищо.
• Наздраве за моите хейтъри, има още много неща, които предстоят!
• Наздраве за онези, които се съмняваха в мен.
• Влюби се в този, който се радва на твоята лудост. Не в идиот, който настоява да бъдеш нормален.
• Връзките са като електрически ток: погрешните връзки ще доведат до сътресения, но правилните ще осветят живота ви.
• Аз съм 97% сигурен, че не ме харесваш. Но съм 100% сигурен, че не ми пука.
• Всички ние сме оформени от спомените, които създаваме като млади.
• Обърнете специално внимание на хората, които не ръкопляскат, когато спечелите награда.
• Обичам да правя нещо, които ме плаши. Скачах с бънджи, но скачането с парашут за мен бе най-травмиращо.
• Братята не е задължително да си казват, каквото и да било един на друг. Те могат да седят в една стая и да бъдат заедно и просто да се чувстват напълно комфортно помежду си.
• Нямам кой знае какво чувство за моден стил, а и да си призная - не ме интересува. Обличам се, за да се чувствам удобно, доколкото е възможно. По-голямата част от дрехите ми са или черни, сиви или тъмносини - не нося много цветове. Но аз съм маниак на тема смокинг. Малко съм обсебен от тях.
• Спомням си, че бях отхвърлен системно от режисьори на кастинги още от малък. Чувствах се, като най-големият аутсайдер на този свят.
• Не бях особено привързан към училището. Никога не успях да се съсредоточа върху неща, които не исках да науча. Математиката беше най-ужасният предмет за мен. Хората винаги казват: „Трябваше да бъдеш по-упорит". Но аз всъщност се изнервях много, защото не можех да седя на едно място и да си пиша домашните.
• Мисля, че винаги ще се чувствам като аутсайдер.
• Наркотици? Всеки има право на избор. Аз избрах да не се занимавам с наркотици.
• Много съм щастлив, че постигнах и продължавам да правя всичко, за което съм мечтал още от малък. Но в края на деня - и аз наистина вярвам в това - не става въпрос за достигане до голямо богатство или успех. Защото в крайна сметка тези неща са преходни - те не носят щастие.
• Родителите ми, които бяха разделени, бяха толкова добри в изграждането на най-добрата за мен среда. Фокусът не беше върху това, че сме бедни. Те ми подариха култура. Водиха ме в музеи. Те ми показаха изкуството. Те ми четяха. На майка ми и отнемаше 2 часа на ден, за да ме заведе до училище.