Как търговията на подправки промени света

Подправка. Казвайки тази деветбуквена дума, в съзнанието ни изплуват изображения на екзотични маршрути, свирещи ветрове и мъже с тюрбани, старателно приготвящи лековити отвари. Историята на подправките обаче, както повечето неща в света, не е такава, каквато си я представяме. 

Много от нас вярват, че Индия е родината на подправките, понеже е родната земя на кърито и чая. Всъщност много от най-скъпите и изтънчени подправки като канелата, касията, кардамонът, джинджифилът, пиперът и куркумата идват от далеч по-близка дестинация - Мала Азия, където се използват и търгуват още от най-дълбока древност.

В продължение на векове подправките са се търгували, изминавайки дългия път на коприната от Индия, през Централна и Мала Азия, чак до Западна Европа. И докато по-голямата част от Европа лежи в усоите на тъмните векове, гръко-романският свят вече е установил търговски отношения с Арабската, Персийската и Африканската империи и търговията му по Пътя на тамяна процъфтява с изключителни темпове.

В Средните векове подправките са ценни блага, а търсенето им става първата наченка на развитие на ранния модел на глобализацията. Търсени заради безценните им кулинарни, медицински и козметични качества, скъпите лековити растения стават горивото на европейските колониални империи, а двигателят им - създаването на политически, военни и търговски мрежи. Крайната дестинация, разбира се, е печалбата.

Възходът на Османската империя ограничава достъпа на европейците до сухопътните трасета и това веднага оказва влияние върху крайната цена, предлагана от венецианските търговци. В опит да преборят пазарната доминация и колосалните цени, няколко смели европейци търсят други варианти да се доберат до Източния свят, а резултатът - един находчив португалец тръгва със слабо екипирания си кораб на юг, заобикаля нос Добра надежда и се озовава в морето на възможностите. На 20 май 1498 година Вашку да Гама акостира в индийското градче Каликут.

Със същите намерения и със същия стремеж да се добере до Източния свят, подкрепен от Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски, с три кораба през август 1492 г. Христофор Колумб тръгва да броди океаните. В опит да намери по-хитър начин за стигане до Изтока, пътешествието на италианеца в крайна сметка се увенчава с успех. Е, не с планирания, не акостира на Индийския полуостров, а в Гуанахани - днешният Сан Салвадор от Бахамските острови. И така в Европа пристига червеният пипер.

Началото на Ерата на откритията е поставено, а търговията с подправките - променена завинаги.

Откриването на морските маршрути до далечните плодородни земи става фикс идея, а интересите и културната доминация на европейците растат. Вече нямат нужда от търговия с арабските, етиопските и турските посредници, за да стигнат до подправките. Но вече и интересите са по-различни, а стремежът е колонизация и богатство. За британците дестинацията е Индия, за холандците Индонезия, а испанците и португалците превземат Южна и Централна Америка.

Между другото, най-влиятелният град в света днес - Ню Йорк, се ражда именно благодарение на търговията с подправките.

Ню Йорк първоначално е холандска колония и носи името Нови Амстердам. После се заражда конфликт между британците и холандците за остров Рун в Индонезия, ценен тогава заради доходоносното индийско орехче. Спорът свършва в договорка холандците да получат остров Рун, а британците Нови Амстердам, който се превръща в Нови Йорк. Или днешният Ню Йорк.

Британската компания "East India" господства над търговията с подправките между Югоизточна Азия и Европа през 17 и 18 век, пръскайки пристанища навсякъде по трасето. Разнообразните климатични условия в Индия позволяват на множество подправки да се култивират успешно из земите й и така азиатската страна се превръща в центъра на световната търговия. И в ден-днешен много от подправките, които целия свят използва, се отглеждат в Индия, а кухнята й е известна с множеството вкусове и цветове.

И така постепенно подправките стават все по-често срещани и достъпни, разпространяват се и се отглеждат отвъд земите, от които произхождат, и цената им пада драстично, а резултатът е логичният разпад на заможните монополи.
Подправките днес нямат националност. Техният дом е светът. Вълшебните растения вече не са обгърнати в мистика и не са недостижим лукс, а са задължителен елемент в кухнята на всеки от нас.

И все пак, към хранителната и кулинарната им стойност винаги остава и дългата им история. Подправките са ключовите съставки в най-добрите кухни в света, а търговията с тях, за добро или лошо, поставя началото на глобализацията.