Как акустичната китара се превърна в електрическа

В интервю през първите години на XXI век знаменитият Кийт Ричърдс коментира прехода от акустичната китара в електрическа, казвайки, че "всичко, което направиха, е да свържат един телефон (към китарата). Но беше подходящият телефон в правилното време."

Дали Ричардс не подценява прекалено много електрическите китари?

И да, и не. Очевидно е, че една от най-важните музикални иновации от миналия век не се е осъществила като просто някой е свързал телефона си към акустичната китара. Но все пак, колкото и екстри да притежава модерния, актуализиран музикален инструмент, той все още функционира повече или по-малко като традиционния си предшественик. Така погледнато, Ричърдс донякъде се казва прав. Но и малкото удобства и предимства, които има електрическата китара, съумяха да циментират централното й място в музикалната история и да задържат високия й статут на културен символ и до днес.

Въпреки че изобретателни умове като Джордж Брейд са експериментирали със струни и електричество още през далечната 1890 г., едва през 20-те години на миналия век се появяват първите официални версии на електрическата китара.

Акустичните китари преди това са се ползвали предимно за кънтри и джаз музика, но именно във втория случай са били проблем – били са прекалено тихи и не са се чували достатъчно, за да се отличат ясно от другите инструменти.

В отговор на този проблем различни хора започват да търсят начини за увеличаване децибелите на китарата. През 1928 г. създателите на музикални инструменти Stromberg-Voisinet успяват да създадат първата комерсиална електрическа китара. Иновацията се ражда точно четири години след като от Gibson поставят електромагнитно устройство на виолите и басовете, с които да вдигнат вибрациите на инструментите, превръщайки ги в електрически сигнали. Въпреки че подобрението, което правят, е значително, звукът все още не е бил достатъчно висок.

Решаващата актуализация на музикалния инструмент се извършва в началото на 30-те години от Адолф Рикенбакър. Той също не бил доволен от ниската звукова вълна, която китарата произвеждала, в сравнение с останалите инструменти в рок групите.

Първоначално създал "резонатор" – акустична китара, която естествено усилва звука чрез един или повече метални конуси на пулта. По-късно обаче развива идеята си и реализира първата електрическа китара (в смисъла, в който я виждаме днес), която заради формата си се е наричала "тиган" ("Frying Pan").

Разликата между китарата на Рикенбакър и тези на Stromberg-Voisinet и Gibson е в това, че така нареченият тиган е способен да улавя вибрациите от самите струни.

Иновацията е била абсолютен успех сред хавайските изпълнители, но музикантите от цял свят все още не могли да достигнат до нея и да я възприемат напълно.

Нещата се променили тотално през 1950 г., когато Лео Фендер, самоук специалист по електроника, създава Esquire – първата масово произведена китара. Поредното доказателство, което показва, че за да бъдеш велик откривател или създател, не е нужно друго, освен да изпитват страст към това, което правиш. През 1954 г. Фендер пуска на пазара и трикомпонентната китара, позната днес на всеки любител на хубавата музика – Stratocaster.

От тази година насетне музиката се промени значително и създаде предпоставки за раждането на велики изпълнители и емблематични групи, без които не бихме могли да си представим младежките си излизания и купони.

Редактор: Милена Минчева

Източник: bbc.com

Снимки: bbc.com; electricherald.com