Какво представлява биофобията и защо се среща все по-често

„Гади ми се, когато гледам змия, дори да е по телевизията.“

„Да плувам?! В никакъв случай! Ужасно ме е страх от акули.“

„Не мога да стоя в стая, в която има паяк, побърквам се.“

Много често, когато сме сред природата, изпитваме страх, погнуса или друг вид емоция, характерна за фобиите. Всички познаваме поне един човек, който изпитва неописуем страх от паяци (арахнофобия) или змии (офидиофобия). Всъщност статистиката сочи, че това са двете най-често срещани биофобии.

Американската психологическа асоциация дефинира биофобията като „страх от определени животински или растителни видове или отвращение от природата като цяло, което подтиква страдащия да използва по-интензивно съвременните технологии и да общува повече с хора, отколкото да взаимодейства с природата.“

Една от причините човек да изпитва необясним страх към някои представители на животинските и растителните видове е свързана с неговата еволюция. Освен че е осигурявала храна на нашите прадеди, природата е криела и много опасности. Напълно възможно е фобиите по онова време да са били защитен механизъм срещу инфекциозни болести или срещи с хищници или отровни животни/ растения.

От какво е продиктуван съвременният страх от природата

Данните сочат, че повече от половината световно население живее в градовете, далеч от дивата природа, което би следвало да доведе до отслабване на страха. Оказва се обаче, че фобиите към организми, които не живеят около нас, не са изчезнали. Въпреки липсата на непосредствена опасност, ние продължаваме да се страхуваме, което засилва нашата тревожност и ни кара да избягваме всяка възможност за среща с природата. За съжаление, по този начин се лишаваме и от ползите, които допирът до нея носи на физическото и психичното ни здраве.

Урбанизацията

Една от хипотезите гласи, че именно животът в силно урбанизирани райони е основен фактор за отключването на страха към природата в съвременното общество. Условията, които ни предпазват от неприятни сблъсъци с нейни представители, всъщност не ни позволяват и да общуваме с нея, когато имаме нужда. Без контакт с природата, няма преживявания, а без преживявания, не можем да получаваме контекстуална (свързана с обстоятелствата) информация. С други думи, прекъснатата връзка помежду ни може да се окаже причина за изкривената ни представа за рисковете. Оттам се пораждат и необоснованите страхове или чувството на погнуса.

Според експертите днес ние живеем в омагьосан кръг на биофобии, където откъсването от природата отключва фобии към нея и обратно. Те смятат, че биофобията се среща най-често сред хората, които живеят в силно развити, градски райони.

Рикардо Корея и Стефано Мамола от Университета на Хелзинки правят проучване, с което се опитват да изчислят колко души по света вероятно страдат от форма на биофобия. В периода 2004 г. – 2022 г. те събират данни за търсенията в Гугъл, свързани със състоянието и възможностите за лечение, и стигат до заключението, че фобиите, от които хората се интересуват най-често в Интернет са 25.

Колко души страдат от биофобия

Финландският екип открива, че повечето хора се страхуват от паяци и микроби (мизофобия) и паразити (паразитофобия).
Двамата експерти забелязват също така, че броят на търсенията расте устойчиво. Увеличават се случаите на фобия към змии, а фобията към паразити бележи своя пик около избухването на пандемията от COVID-19, което е поредното доказателство за негативния ефект от коронавируса върху психичното здраве на човека. Изчисленията се базират на дела на търсенията, свързани с биофобии, спрямо общия брой търсения през годините. Ето защо все по-широката употреба на Интернет не би могла да бъде единствен фактор.

>>> 8 често срещани фобии и какво казват те за вашата личност

Непознаването на животните и растенията в дивата природа задълбочава ирационалния страх от тях

Корея и Мамола откриват, че във всяка страна засиленият интерес към биофобиите е пряко свързан с процента на хората, които живеят в урбанизирани райони, и броя на отровните видове, срещани на въпросната територия. Най-много търсения в Гугъл са регистрирани от жители на страни като Австралия, Германия, Канада, САЩ и Великобритания. Обяснението на двамата специалисти е, че вероятно там връзката с природата е била прекъсната отдавна и голяма част от гражданите дори не знаят какво означава да се докоснеш до дивата природа, тъй като са родени и израсли в града.

Обратно, в страните с малко население, но бързо развиващи се урбанизирани региони, каквито са например Африка и Близкият изток, онлайн търсенията, свързани с биофобии, са значително по-малко.

Достъпът до Интернет

Не е изключено резултатите да се дължат и на нивото на използване на Интернет в различните части на света и на мотивацията на потребителите. Нормално е хората, които живеят в градска среда, да имат улеснен достъп до Интернет, за разлика от живущите в селски райони.

Според финландците жителите в селските региони може би възприемат страха си към някои животински и растителни видове като защитен механизъм и поради тази причина не смятат, че е нужно да го преодоляват.

Не бива да забравяме също, че в страни като Китай и Русия масово се използват търсачки, различни от Гугъл.

Все пак Корея и Мамола са категорични, че отдалечаването от природата е все по-често срещано явление сред представителите на съвременното общество, което със сигурност е в ущърб на човешкото здраве и е причина за засилващия се, но неоснователен страх към други живи организми. Колкото повече напредва процесът на урбанизация, толкова повече се откъсваме от природата. В резултат формираме негативни възприятия както за флората и фауната, така и за евентуалните си преживявания в случай на взаимодействие с тях. Време е да преразгледаме отношението си към природата и да се опитаме да скъсим дистанцията помежду ни, защото нашето бъдеще зависи до голяма степен от връзката ни с нея.