Каква сила е създала тези странни ледени кубове на Антарктида

Антарктида – не е просто земя на ледове – понякога в някои области е земя от ледени кубове. Но защо? Как тези огромни паралелепипедни образувания са се появили в ненаселения с хора странен пейзаж на най-южния континент на Земята?

Снимката по-долу, озаглавена „Ледени бучки захар”, е направена в Антарктида през 1995 г. над английското крайбрежие на южния Антарктически полуостров. Британските антарктически учени наскоро сканираха изображението, заснето първоначално с лентов фотоапарат, и през 2017 г. то спечели първа награда в годишния научен конкурс на Британското кралско научно дружество. Според английските учени този странен пейзаж се е появил като ледена покривка, разпъната в две посоки над възвишение.

Но това не е всичко или поне така твърди Тед Скампос – глациолог и водещ учен в областта. Снимката е уловила област на „бързо движещ се и плаващ лед”.

Въпреки че огромните ледени маси на Антарктида изглеждат непоклатими за човешкото око, всъщност те са в постоянно движение, текат, трият се един в друг или се блъскат. Това движение създава подобни пейзажи – не чрез врязване, а след дълъг период от придвижване.

„Огромно парче плаващ лед започва да се движи по повърхността и в началото, тъй като е много дебело, изглежда че се разпространява латерално (странично), създавайки дълбоки корита по протежение на потока. По-късно, с по-нататъшното придвижване, ледът започва да се простира надлъжно и повърхностният сняг се разцепва перпендикулярно на първите корита.”

С други думи, докато ледът се придвижва и изтънява, той се пропуква. Първо пукнатината се появява успоредно на движението на леда, създавайки поредица от хоризонтални корита. По-късно друга серия от процепи се появява перпендикулярно на посоката на движение на леда, създавайки тази странна решетка, която наподобява бяла компютърна клавиатура.

Снимката подсказва на учени като Скамбос в коя посока се придвижва ледът.

„Забележете, че коритата, които са по-перпендикулярни на самолета, са малко по-стари, пълни с повече сняг – бих предположил, че те са успоредни на посоката на придвижване на леда,” казва още Скамбос.

Тъй като тези паралелепипеди са се образували много отдавна, множество снежни бури са преминавали над тях и са ги запълвали.

„По-острите разрези, оформящи блоковете по посока на движението на самолета, са по-късни и бележат преход някъде точно нагоре към по-продължителни условия.”

С други думи, ледът вероятно се е придвижвал по пътя на по-плитките късове, а по-дълбоките и остри късове са се появили по-скоро. Колкото и непоклатим да изглежда ледът на Антарктида, той крие буквално гигатонове мистериозни тайни, сили и движения.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: space.com