И сам воинът е сам или какво е да бъдеш единственият мъж в офиса

От близо година имам честта да работя за онлайн медия. Писането на статии е естествено продължение на дългогодишните ми опити да пиша кратки разкази на всевъзможна тематика. Но, ако трябва да съм напълно честен, преди да приема работата, която впрочем ми харесва изключително много, имах някои съмнения дали тази позиция е подходяща за мен. Причината за колебанията ми не беше породена от липса на квалификация (по образование съм етнолог), а от факта, че аз съм единственият мъж в офиса!

Не ме разбирайте погрешно, аз нямам нищо против да комуникирам с жени, дори имам няколко приятелки, които се нареждат в списъка с най-близките ми хора. Въпреки това липсата на колеги от мъжки пол ме стресна, тъй като още по време на самото ми представяне пред екипа в мен се вторачиха около 15 дами и ми посочиха единственото празно място, намиращо се в средата на офиса.

Въпреки това се престраших да вляза в украсената с живи цветя и пъстри картини стая и да седна сред морето от естроген, наречено "Онлайн отдел". Оказа се, че на целия етаж има само още двама представители на силния пол. В началото това обстоятелство ме плашеше и гледах да бъда колкото се може по-незабележим, за да не прекъсна техните разговори за пълнозърнест хляб, най-полезния вид босилек и любими марки ароматен сапун.

След няколко седмици реших да изляза от тестостероновата си черупка и да опозная своите колеги. Оказа се, че работя в екип с изключително интелигентни и свежи хора, които разговарят на разнообразни теми от ежедневието, както и за култура, кино, политика и т.н. Постепенно започвах да се включвам в бързите диалози между писането на статии, да излизам с другите на разходка през почивките и дори от време на време да се виждаме след работа. Въпреки това и след тази почти пълна година има няколко аспекта от работата с жени, на които не мога да свикна и до днес. Ето и някои от тях:

Храна

Признавам си, че съм пълен невежа на тема кулинария и се храня с изключително простичка храна. Любимите ми ястия са боб с наденица, мусака, сандвичи с шунка, супа топчета и шопска салата (ама само с ракията). В офиса обаче непрекъснато бивам ограмотяван на тема здравословно хранене, най-нови супер храни и калорично съдържание на продуктите.

Така вече знам какви са свойствата на свещения босилек тулси, за вредите от червеното месо, както и че пържените храни са дело на Сатаната и какво по дяволите е ашваганда. И макар тези разговори да ми идват малко в повече, именно така започнах да слагам рукола в салатата с маруля, което всъщност въобще не е лоша комбинация.

Бонбони за закуска

Тъй като фирмата е сравнително голяма, почти всеки ден някой има рожден ден, а ако никой няма, се черпи за годишнина от сватбата, рождения ден на малкия/малката, имения ден на свекървата, кръщенето на пра-племенника и т.н. И ако на пръв поглед това не звучи толкова лошо, представете си как някоя усмихната до уши колежка от съседния отдел минава да почерпи за новородения си племенник, а ти трябва да й обясниш, че не ядеш сладко, тъй като просто не харесваш вкуса… А относно оплакванията, че тези почерпки се лепят на всевъзможни места по тялото… дори не искам да започвам темата.

Разговори за деца/бебета

Аз все още нямам деца, тъй като съм в средата на 20-те си години. Разбира се, с годеницата ми планираме някой ден да си направим няколко човечета, но тези планове са далечни и мъгливи като предизборни обещания. Ето за това изпадам в тих ужас, когато започне да се говори за никнене на зъбки, нощни напикавания, бързи рецепти за милинки без алергени и белези от раждането.

Най-страшно става, когато някоя млада майка от екипа на медията реши да мине с отрочето си, за да каже "Здрасти" на колегите. Малчуганът започва да се прехвърля от бюро на бюро по жива верига от разчувствани колежки, които питат гордата родителка колко тежи детето й, кога спи, ходи ли редовно до тоалетна и т.н. През това време аз бързам към вратата под предлог, че трябва да ида спешно до отдела на горния етаж.

Някои шеги остават несподелени

По време на почивките често разцъквам из Фейсбук, за да погледам малко забавни статуси и картинки. Обикновено с колегите си споделяме в общ чат смешни снимки, шеги и вицове и после заедно си се смеем. Понякога обаче, без да искам, споделям някоя неподходяща шега, предназначена за мъжка аудитория. В такива моменти получавам няколко неодобрителни погледа и… тишина. В такива случаи рутината ми е да забия лицето си в монитора и да не говоря няколко часа.

Някои мъже биха ме попитали дали не ми е досадно да гледам непрекъснат поток от изображения на кученца и котки. Истината обаче е, че съм изключителен фен на животните и този поток не само не ми пречи, но и помагам за неговото поддържане.

"Компютърът ми забива" и "Ела да вдигнеш един кашон"

Тази точка няма нужда от много разяснение. Всяка седмица прекарвам по няколко часа в мъкнене на туби с вода, наместване на бюра, свързване на кабели и преинсталиране на програми. Доколкото разбирам, преди да се появя, тези занимания са се вършили или групово, или от пристигащ след час специалист от фирмата за поддръжка. Сега обаче първата опция при подобни битови неволи е "Жоро, ела за малко".

Трябва да си призная обаче, че аз сам се вкарах в ролята си на хамалин-компютърджия. Това стана след многократните ми предложения да помогна с товара, тъй като "все пак съм мъж" и да погледна набързо тия жици, понеже преди няколко години съм работил за интернет компания.

Книги

На фона на останалите точки, тази изглежда незначителна и дори безсмислена. Искам да отбележа обаче, че моите колеги са изключително интелигентни жени със страст към четенето. Затова в офиса непрекъснато летят заглавия на романи, линкове към намаления в книжарници, имена на именити и авангардни автори и брошури за специализирана литература.

Аз обаче не смея да се включа във вълнението, тъй като последните две книги, които съм прочел, са на тема роботи-убийци и викингските нашествия в Европа. Един-два пъти пробвах да се включа в разговор за литература и се почувствах като третокласник с пластилин, попаднал на състезание по ренесансова скулптура.

Въпреки тези няколко обстоятелства, се наслаждавам изключително на своята работа и ми е много приятно да прекарвам времето си в компанията на колегите. Освен че са интелигентни, красиви и забавни, дамите са изградили сплотен екип, който не само си помага и поддържа приятелска атмосфера, но и се самоорганизира за най-различни интересни дейности.

Освен това познайте кой обира последната бисквита от пакета, макар тя да е от пълнозърнест лимец или нещо от сорта...