Защо кашмирът е толкова скъп

На надморска височина от близо 4300 м, където температурите през зимата спокойно падат до -40 градуса, е много трудно някой да повярва, че човек или въобще нещо могат да оцелеят в тази огромна ледена пустиня на платото Чангтан.

Простиращо се между планинските вериги Хималаи и Каракорум, Чангтан е най-високото постоянно обитаемо плато в света и същевременно дом на изключително издръжлива и рядка порода коза - "чангра" или пашминска коза. Високата надморска височина, смразяващите температури и жестоките пронизващи ветрове в този безпощаден планински регион са ключовите елементи, стимулиращи растежа на супермекия пласт козина на този вид рядка коза. Косъмчетата са с размер от едва 8-10 микрона ширина, с което на практика са 10 пъти по-фини от човешки косъм и 8 пъти по-топли от овчата вълна. Луксозното влакно е известно по света под името Пашмина и е най-мекият и скъп вид кашмирена вълна в света.

А кой е способен да отглежда тези ценни животни в такива неблагоприятни условия? Номадите Чангпа. Тези номадски пастири, жилави и издръжливи точно колкото и самите кози, от векове бродят из "покрива на света", придвижвайки стадата си якове, овци и кози по традиционния им път на всеки няколко месеца в търсене на свежи пасища. За съжаление в момента този древен бит и култура е силно повлиян от климатичните промени, фалшивите тъкани Пашмина, които Китай изнася, нуждата от повече информация за тях и непретенциозния стремеж към малко по-лесен и комфортен живот.

Номадите и учените са непреклонни в мнението, че климатичните промени са най-голямата заплаха за продукцията на Пашмина в региона. Платото Чангтанг обикновено няма обилни снеговалежи, а ако има, те започват през януари или февруари. В последните няколко години обаче изключително обилни снеговалежи започват да покриват платото още през декември, понякога дори ноември. В резултат на това се налага номадите да се снабдяват с хранителни помощи, за да се избегне риска тези редки и ценни кози да умрат от глад. От друга страна, зимите постепенно стават по-топли, което намалява качеството и количеството на ценната вълна Пашмина.

В доста кратък период от време много от номадските семейства от платото Чангтанг мигрират в съседна област, наречена Харнак Линг в подножието на града Лех на 180 километра от родното им място. "Преминаваме през доста притеснителни времена", коментира кметът на селото Харнак. "Ако климатичният модел продължи да се мени със същите темпове, това ще повлияе кардинално отглеждането на пашминските кози в Чангтанг. Преди време в Харнак имаше над 90 семейства, сега са останали само 16. Ако броят на семействата в Чангпа и Харнак падне под 10 животът ще стане прекалено труден за нас самите, за да продължим по същия начин. Младите поколения предпочитат да работят в града и не можем да ги накараме да продължат това физическо, психическо и емоционално изтощаващо съществуване."

Текстилното министерство на Индия в момента се опитва да върне традицията и да я подпомогне преди да е прекалено късно, и предоставя 1,2 милиона долара за зимен фураж и 50 животни на всеки пастир. По този начин правителството се надява да окуражи Чангпа семействата да се завърнат и да продължат да отглеждат редките кози на платото.

В последните години поради липса на кашмирена вълна от региона Ладак, тъкачите в Кашмир внасят сурова Пашмина от Китай и Монголия, за да отговарят на все по-увеличаващото се търсене на продуктите си. Много от Пашмината не е това, което се очаква да бъде - козите, от които идва, не са отгледани в екстремните условия, задължителни за стимулирането на растежа на супермекия слой козина, и затова не се класифицира като 100% чиста Пашмина. Ладак произвежда по-малко от 1% от общата световна продукция на кашмир, но въпреки това тамошният кашмир се смята за най-качественият и фин в света.

Кашмирът е скъп - и съвсем обосновано е така. Чангпа номадите решат козината внимателно всяка пролет, когато козите я сменят, за да съберат долния слой, и след това на ръка добрите влакна грижливо се отделят от негодните. След като е почистена и обработена, вълната от една кашмирена коза се равнява едва на 113 грама. След като влакната са ръчно сортирани и почистени започва процесът по тъкане, който е също толкова тежък и щателен. От този момент на висококвалифицираните занаятчии им отнема няколко месеца работа на тъкаческите станове, за да произведат един кашмирен шедьовър, който в последствие се изнася от луксозните марки за продажба по целия свят на цени от 200 до 2000 долара.

Поради намаляващия брой на редките хималайски кози и увеличаващото се търсене на финия кашмир от региона Ладак, учените в Университета в Кашмир решават да създадат първата в света клонирана пашминска коза. Частично финансираният от Световната банка и предимно от индийското правителство проект е успешен, и на 9 март 2012 година женската Нури се ражда. Учените планирали да споделят знанията си за клонирането на козата, за да помогнат на други да клонират козите си, но проектът им не намира реализацията си между пастирите Чангпа в района, предимно заради будистките им вярвания.

Друго притеснение е увеличаващият се брой снежни леопарди в региона, с което рискът ценните кози да бъдат атакувани се увеличава експоненциално. Разширяването на популацията на леопардите се дължи на успешните усилия за опазване на вида през последното десетилетие.

Заплахата в отглеждането на пашминската коза е и заплаха препитанието на близо 300 000 жители на щатите Джамму и Кашмир, които, директно или индиректно, зависят от Пашмина. От друга страна краят на пашминската коза също означава и край на уникалната култура на Чангпа, повечето от които са последователи на тибетския будизъм и имат сложен набор от обичаи, свързани с добитъка им.