Житейски обрати: Когато си принуден на 43 години да заживееш отново с родителите си

След дълги опити да се справи сама 43-годишната Клер Мълкахи от Австралия разбира, че повече не би могла да се издържа сама и единственият разумен вариант е да се върне в бащиния си дом. Разбира се, не такъв е бил първоначалният й план и не така си е представяла живота като зрял човек, но ситуацията я принуждава да вземе това нелеко решение.

Всъщност едва ли някой очаква, че след като веднъж се е изнесъл, ще му се наложи отново да заживее с родителите си, особено ако вече е около четиридесетте. Обикновено напускаме дома доста по-рано и се връщаме от време на време, но в много редки случаи за постоянно.

Въпреки че работи на пълен работен ден като учител в гимназия, Клер не успява да покрие финансовите си разходи заради кризата, в която се намира страната в момента. Признава, че не може да си позволи да плаща сама наема на жилището в Сидни, където живее.

След 20 години живот отделно, Клер заживява отново с майка си

Тя напуска дома на 22 години и никога досега не й е минавало през ума, че ще се наложи отново да заживее с майка си. Жената работи вече две десетилетия и винаги е успявала да се издържа, да плаща наема си и дори да пътува до любими дестинации. Признава, че не е изпитвала сериозни финансови затруднения и е била горда от факта, че се е справяла добре, при това съвсем сама. За съжаление, ситуацията днес е различна.

Когато един млад човек реши да живее отделно, той се надява на успешна кариера, брак, деца и собствен дом. Не си представя как някога ще се завърне при родителите си и сутрин майка му ще нахлува в стаята в 6 ч. сутринта и ще го пита дали няма да закъснее за работа.

Клер споделя: „Сякаш отново съм на 15 и отново се бунтувам срещу майка ми, която прекрачва личните ми граници, но и срещу живота, който е твърде скъп, за да мога да го изживея сама.“

Подобна житейска промяна със сигурност предизвиква объркване и дори чувство на срам. Австралийката признава, че изпитва неудобство да говори за съжителството с майка си на тази възраст. „Няма книги за самопомощ, няма наръчници как да се справиш със споделянето на общи пространства с възрастния си родител, а би било добре да има“, допълва жената.

„Майка ми е просто човек, който иска най-доброто за мен“

Все пак не всичко изглежда толкова мрачно. След като години наред се е прибирала в празния си апартамент, сега Клер има на кого да сподели проблемите и тревогите след тежкия работен ден. Майка й винаги е готова да я изслуша, окуражи, а понякога да даде съвет.

Учителката признава, че набързо приготвените вечери, които е хапвала, докато лежи на дивана, вече са в миналото. В бащиния й дом се спазва традицията всички да се събират около трапезата поне вечер и в това няма нищо лошо.

Постоянните спорове между майка и дъщеря вече са минало

Клер споделя, че завръщането й е позволило да анализира и укрепи връзката с майка си. Тя казва: „Като повечето хора, и аз имам неприятни спомени от разгорещени спорове с майка ми, по време на които и двете сме се обвинявали и наранявали за какво ли не. Притеснявах се, че може би и сега често ще се караме, но за щастие съм грешала.“

Има дни, когато двете отново кръстосват шпаги, но вече се помиряват по-бързо и липсва предишната ожесточеност, характерна за тийнейджърите при сблъсък с родител.

>>> Напрежение в отношенията с вашето пораснало дете – възможни причини и начини за справяне

От позицията на своите 43 години, жената е осъзнала,че майка й е просто човек и винаги се е опитвала да даде най-доброто от себе си в името на своята дъщеря. „Научих се да подбирам битките си и се преборих с желанието си винаги да бъда права“, завършва тя.

Според Клер поговорката, че „не можеш да научиш старо куче на нови номера“, не е вярна и дава за пример майка си. Макар че наближава 80-те, възрастната жена борави умело със социалните медии. Понякога дъщеря й я сварва, загледана в телевизора, а до нея айпадът и мобилният телефон, сякаш е тийнейджър.

Учителката не смята, че е единствената, която е избрала да се върне при родителите си на средна възраст, и вече знае, че това нейно решение не означава, че се е провалила. „Завръщането в бащиния дом не бива да е повод да се срамуваме“, казва още тя. „По-скоро е възможност да преразгледаме живота си, да анализираме миналото и да намерим своето ново място в настоящето.“