Живот без спомени: 17 от най-странните случаи на амнезия в историята

В немалко филми и книги основна сюжетна линия е темата за амнезията. Оказва се обаче, че има истински случаи на хора, загубили паметта си, които са още по-интересни. Ще загатнем само за 11-дневното изчезване на Агата Кристи и за пациента Х. M., който започнал да забравя случващото се през деня след претърпяна операция.

Нека разгледаме някои от най-странните случаи на пациенти с амнезия, документирани някога.

Хенри Молисън

Един от най-известните пациенти в историята на невронауката е Хенри Молисън, или пациент Х.М., който страда от тежко увреждане на паметта, след като се подлага на експериментална неврохирургична интервенция, чиято цел е да ограничи епилептичните му припадъци.

През 1953 г., вследствие на претърпяна операция, 27-годишният Х. М. започва да забравя всичко, което му се случва през деня, „почти веднага след като се е случило“. За съжаление, той страда от нарушението до края на живота си през 2008 г. Невроучените изучават случая в продължение на 5 десетилетия и така полагат основите на съвременната концепция за начина, по който функционира човешката памет.

Агата Кристи

Агата Кристи е известна със своите криминални романи, които карат читателя да разплита загадки. Самата тя става главен герой в истинска мистерия през 1926 г., когато изчезва и е открита след цели 11 дни на разстояние от 320 км от изоставената й кола. Писателката няма спомени какво се е случило с нея и къде е била.

Ето какво споделя съпругът й Арчибалд след нейното откриване: „Тя страда от пълна загуба на памет. Не мисля, че помни коя е, не ме познава, не знае къде се намира. Надявам се, че почивката и тишината ще й се отразят добре.“

Възможно е Кристи да е преживяла психогенна амнезия – рядко състояние с психологически произход, което обикновено е резултат от травма, се казва в изследване, публикувано през 2003 г. в списание Practical Neurology.

Има и втора версия, според която Агата Кристи сама е инсценирала изчезването си, за да отмъсти за изневяра на съпруга си.

Ансел Борн

Проповедникът Ансел Борн живее в Роуд Айлънд, но през март 1887 г. се събужда в щата Пенсилвания, без да знае как се е озовал там. В някои исторически документи пише, че той не помни нищо, което се е случило през последните няколко месеца.

Борн е един от първите пациенти, диагностицирани с „дисоциативна пориомания“ (импулсивно скитничество) – вид психогенна амнезия, която не се дължи на травма или заболяване. Временното състояние не пречи на нормалното функциониране на индивида, но нарушава паметта му до такава степен, че не помни кой е и как се е озовал на мястото, където впоследствие го намират.

Пациентът У.O.

През 2005 г. 38-годишният британец У. О. се подлага на рутинна процедура за обработка на коренов канал на зъб, която впоследствие нарушава способността му да създава и съхранява нови спомени. Всяка следваща сутрин той се събужда с мисълта, че днес е денят, когато ще му бъде извършена въпросната процедура.

Лекарите са озадачени от амнезията на У. О., защото проведените изследвания показват, че мозъкът му функционира нормално. Хипокампът (амоновият рог) също е здрав. Въпреки че му поставят диагноза психогенна амнезия, или загуба на паметта след преживяна травма, всъщност мъжът не е имал тежки преживявания непосредствено преди първия си епизод на амнезия.

Проблемът при британеца се крие в невъзможността да създава спомени, процес, известен като „консолидация“. Тя се извършва между синапсите в мозъка и позволява на човек да се върне към тях на по-късен етап.

Харисън Форд

След самолетна катастрофа през 2015 г., актьорът получава множество сериозни наранявания, заради които прекарва в болница почти цял месец. След това той не успява да си спомни подробности, свързани с инцидента. Форд се събужда 5 дни по-късно, а единственото, което помни, е как ръководителят въздушно движение го съветва да се приземи.

Лекуващият го екип смята, че мъжът е развил ретроградна амнезия, която блокира достъпа до спомена за събития, настъпили непосредствено преди самолетната катастрофа.

Клайв Уеъринг

През 1985 г. 47-годишният диригент и музикант Клайв Уеъринг се разболява от херпес-вирусен енцефалит, който атакува мозъка и нервната система и заличава всичките му спомени отпреди това. Също така той не може да създава нови спомени, като най-дългият период, в който помни нещо, трае едва няколко секунди.

Интересен е фактът, че, въпреки нарушената си памет, Уеъринг не губи музикалния си талант и продължава да пее, свири и дирижира.

Антхелм Манжен/ Октав Монжоен

През далечната 1918 г. на ЖП гарата в Лион е открит френски гражданин. Той не помни кой е, не знае къде се намира и как е стигнал до там. Мъжът е един от общо 65-те войници с тежки психологически травми, които германските власти изпращат обратно във Франция. Манжен не носи в себе си лични документи и впоследствие е настанен в приют. Служители решават да разпространят снимката му във вестниците през 1922 г. и близо 300 семейства се обаждат, твърдейки, че това е техен изчезнал роднина.

Мъжът остават с неизяснена самоличност до 1930 г., когато е идентифициран като Октав Монжоен (до тогава е известен като Антхелм Манжен, тъй като специалистите не успяват да разберат какво точно им казва той по време на разпита. Октав никога не се възстановява от тежката травма по време на войната и никога не възвръща паметта си.

Пациентът Р. Б.

Според изследване, публикувано в списание Current Biology, през 1986 г. е регистриран първият случай на мъж, загубил паметта си вследствие на частично увреждане на хипокампа в мозъка. След прекаран инсулт той развива амнезия, която нарушава способността му да създава нови спомени и да се връща към стари, датиращи до 2 години преди събитието. Аутопсията разкрива, че само малка част от мозъка му, разположена в хипокампа, е била увредена. Направеното откритие и данните за други пациенти с амнезия са в подкрепа на хипотезата, че между амониевия рог и загубата на памет има връзка.

Скот Болзан

След падане в банята 46-годишният вече бивш футболист Скот Болзан губи напълно паметта си. Той не помни съпругата си, децата си и времето, прекарано в Националната футболна лига.

Скенерното изследване на мозъка разкрива, че кръвотокът не достига до десния темпорален дял на пациента, който отговаря за паметта. Ретроградната амнезия, диагностицирана при Болзан, е една от най-тежките форми на амнезия, тъй като може да изтрие всички спомени и често е необратима. Добрата новина в конкретния случай е, че не са установени други нарушения и мъжът може да създава и съхранява нови спомени.

Наоми Джейкъбс

Една сутрин през 2008 г. самотната майка Наоми се събужда, за да разбере, че не помни абсолютно нищо, свързано с последните две десетилетия от живота й. 32-годишната жена мисли, че е на 15 години, не разпознава мястото, където живее, като свой дом и не помни 10-годишния си син. В същото време обаче помни телефонни номера и как се управлява автомобил.

Благодарение на дневниците, които жената си е водила през годините, тя успява да събере липсващите парченца от пъзела на забравения си живот – периоди на злоупотреба с наркотични вещества, психотични епизоди и партньори насилници. В рамките на 8 седмици паметта й се възстановява напълно.

Пациентът Е. П.

70-годишен мъж, известен като Е. П., губи паметта си в резултат на мозъчно увреждане, причинено от вирусен енцефалит. Нарушени са когнитивните му умения – не може да научава нови неща и не разбира определени думи. Лекарите изучават неговия случай цели 14 години, но така и не разбират причината за амнезията му.

Е. П. умира през 2008 г., а аутопсията показва, че медиалният темпорален дял, който отговаря за създаването и обработката на спомените, е силно увреден, а амоновият рог, също с ключова роля за формирането на спомени, е унищожен. Заключенията на учените са публикувани през 2013 г. в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Клъстер (група) от пациенти с амнезия

В периода 2012 г. – 2016 г. 14 души на възраст 19-52 години от Масачузетс развиват амнезия внезапно и без видима причина. Всички са с положителен резултат от тест за наркотици или са използвали наркотици в миналото, като 12 от тях са приемали опиоиди, разкрива проучване, публикувано през 2017 г. в научния доклад на Центровете за превенция и контрол на заболяванията.

Пациентите страдат от антероградна амнезия, което означава, че не могат да формират нови спомени. Скенерните снимки на мозъка сочат, че кръвотокът към хипокампа, мозъчният дял, свързан със спомените, е силно ограничен, но не е установена конкретна причина за състоянието им.

Майкъл Боутрайт

През 2013 г. в мотелска стая в Калифорния е открит мъж в безсъзнание. Идентифициран е като 61-годишния Майкъл Боутрайт, ветеран от военноморските сили. Когато се събужда няколко дни по-късно, той говори на шведски и твърди, че е Йохан Ек.

5 месеца по-късно мъжът все още не помни нищо. Преместен е в Център за хора с психични нарушения в Удевала, Швеция. Там той започва работа като частен инструктор по тенис. Въпреки твърденията в медиите, че животът му се развива в положителна посока, Майкъл се самоубива през април 2014 г.

Мишел Филпотс

Мишел Филпотс претърпява две травми на главата след инциденти с мотор през 1985 г. и 1990 г. Тя не може да формира нови спомени и не си спомня нищо от живота си преди 1994 г.

Жената е диагностицирана с епилепсия, получена в резултат от нараняванията, а през 1993 г. дава първи признаци на амнезия. Паметта й се влошава значително, след като един цял работен ден е трябвало да прави ксерокопия на документ.

„Не помня нищо и не виждам как бих могла да променя това. Осъзнавам, че не мога да върна предишния си живот, но все още ми е трудно да го приема“, казва Филпотс.

Бруно Канела/ Марио Брунери

През 1927 г. вестниците публикуват снимка на пациент, настанен в клиника за психично болни в Италия, който не помни нищо. Роднини на Бруно Канела, професор и войник, който изчезва по време на акция през 1916 г., твърдят, че това е той. Съпругата му го отвежда в дома им. Поведението му обаче е странно, което тя отдава амнезията.

По-късно става ясно, че пациентът се казва Марио Брунери, фотограф, симулирал, че страда от амнезия, за да не бъде съден за дребни кражби.

Кент Кохрейн

Кент Кохрейн е с увредени функции на двата хипокампа в мозъка – дяловете, които отговарят за паметта, вследствие на инцидент с мотор през 1981 г. Голяма част от спомените му са заличени, а формирането на нови е труден и бавен процес. Според изследователите, въпреки липсата на функциониращ хипокамп, мъжът все пак помни някои събития от миналото, макар и като отделни факти, а не като свързани помежду си преживявания.

Откритието, че може да си спомня различни неща, без техния контекст, помага на учените да разгадаят някои механизми на паметта и да разберат как отделните части на мозъка си взаимодействат, за да формираме, съхраним и по-късно да се върнем към спомените си.

Сузи Макинън

В изследване, публикувано в списание Neurophsychologia, тежкият дефицит на автобиографична памет (SDAM) е описан като наскоро открито нарушение на паметта при здрави хора, които не успяват да формират лични спомени. Те запомнят събития, но не могат да се свържат с тях, и наблюдават сцени от собствения си живот, които не разпознават като техни.

60-годишната Сузи Макинън е един от тримата доброволци в изследването. Когато е на 21 години, тя усеща, че паметта й не функционира нормално. Жената възприема „спомените си“ като списък от факти, които може да си спомни и да опише, но не и като лични преживявания.