Женските лица на Дявола

Вглеждайки се в литературата и културата през последните няколко стотин години, виждаме, че образът на Сатаната се среща изключително често. Дори да не е упоменат пряко, всеки път, когато попаднете на изкушение или изпитание на волята, трябва да знаете, че зад всичко това стои Дявола.

От Библията, Дантевия "Ад", през "Фауст" до "Изгубеният рай" на Милтън – във всеки етап от културното развитие на човечеството този енигматичен образ играе активна роля. И поради това, че Сатаната, като функционалност и описание, е твърде мъгляв и неясен, всеки автор разработва своя собствена концепция. Цялата тази галерия от различни портрети на едно лице създава своеобразна канава от фантастика в художествената литература и кино изкуството.

И все пак има една подробност, върху която никой не се съсредоточава – Сатаната винаги се появява под различа форма, което по същество го прави без пол и род. Самият той е най-изначалното преображение Господне. По-късен негов облик, който ще се превърне в основен символ, е змията. Но никой не се вглежда в женските метаморфози на Дявола, които достигат своя апогей в съвременното изкуство. Генезисът на тези образи обаче е много по-ранен и дори предхождащ създаването на Ева.

ЛИЛИТ

Лилит е спорен образ в християнството. Някои хора смятат, че това е женската вариация на демоничното, но нещата не стоят точно по този начин. Тя се появява за пръв път в юдейските легенди. Сътворяването й от Господ е наравно с Адам – от пръст, а не от ребро, както по-късно ще бъде създадена Ева. От първите глътки въздух Лилит се отвращава от факта, че Адам иска да я подчини на волята си, затова бяга от него и отива при друг спорен образ в религиозните обсъждания – Самаил (според легендите това е ангелското име на Дявола).

От съвременна гледна точка Лилит е прекрасен пример за силна и независима жена. Но в миналото това бягство от доброто не може да бъде погледнато в никакъв друг аспект, освен демоничен.

Много нечестиви жени в художествената литература са основани на лилитското начало. Така наречената фатална жена, за която всеки е чувал, винаги се свързва с егоцентрична дама, която лесно манипулира и се възползва от мъжете. Всеки женски образ, който бяга от патриархалния модел на теоцентризма, може да се асоциира с демонизираната Лилит.

Никъде това не е толкова очевидно, колкото във филмите на Йозеф фон Щернберг, един от които е озаглавен "Дяволът е жена". Цялото му творчество като режисьор и сценарист е централизирано около един женско образ, който съблича волята от мъжете и ги унищожава без причина.

Най-ясно демонстрирано е това във филма "Синият ангел". Главната героиня Дитрих системно разрушава живота на няколко мъже, превръщайки ги в бегли сенки на миналото си Аз.

Недостатъкът на популяризирането на това диаболично поведение е, че жените го приемат като пример за подражание и моралът на западноевропейската християнка започва да деградира и да се връща към лилитското.

Съпоставяйки така Лилит и Ева, сякаш първата поема всички негативни конотации на Библията? Но нима може да изберем женското начало на Ева като по-добро? Не е ли тя първопричината за човешкото грехопадение? Или просто в Стария завет е невъзможно съществуването на не-дяволска жена?

Автор: Милена Минчева

Снимки: syfy.com