Елвис Пресли – Кралят е безсмъртен! Да живее Кралят!

Ако сте от поколението на родените преди 80-те години на XX век, най-вероятно почти винаги си спомняте без напомняне, че на 8 декември бе убит Джон Ленън, а на 8 януари се навършва поредната годишнина от рождението на Елвис Пресли (8 януари 1935 г.) – Кралят на рокендрола.

И докато изглежда все по-вероятно някой, например Джъстин Тимбърлейк или Фарел Уилямс, да наследи титлата Крал на попа от Майкъл Джексън, то тази на Елвис едва ли ще намери достоен приемник, най-малкото защото днес рокендролът е популярен най-вече благодарение на него и не са много артистите, които правят подобна музика.

За по-малко от две десетилетия Елвис Аарон Пресли постига глобален комерсиален успех, ставайки най-продаваният солов артист в историята на музиката – постижение, което остава ненадминато до днес. Той е номиниран 14 пъти за Грами и печели 3 статуетки, включително почетната статуетка за цялостен принос (Grammy Lifetime Achievement Award), с която е удостоен на едва 36-годишна възраст.

Музикалната му кариера стартира точно преди 67 години (през 1954 година) в Мемфис, Тенеси, където Елвис се премества на 13-годишна възраст заедно със семейството си, напускайки родния си град Тупело в Мисисипи. Първоначално той започва да работи със Сам Филипс – собственикът на "Sun Records", а впоследствие подписва звукозаписен договор с "RCA Victor", издавайки първия си сингъл за този лейбъл – покорилият класациите "Heartbreak Hotel" - през януари 1956 година. По това време Колонел Том Паркър става мениджър на Пресли и двамата остават партньори повече от две десетилетия.

Филмовата кариера на Пресли, която му печели допълнителна слава, макар повечето от лентите му да не получават кой знае какво признание от критиката, започва през 1958 година с участието му във филма "Love Me Tender", наречен на името на една от най-прочутите песни на Краля. Първоначалното заглавие на продукцията е било "The Reno Brothers", но след внушителния успех на "Love Me Tender", чиито продажби надминават 1 000 000 копия, продуцентите решават да я преименуват. Елвис се увлича по киното още дори преди да започне да се занимава с музика и заявява желанието си да развива актьорска кариера още при първата си среща с Том Паркър. Негови идоли са Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Тони Къртис, от чиято актьорска игра той се учи, гледайки многократно филмите им.

Пресли е категоричен, че не желае да пее в никой от филмите, в които се снима, защото иска да бъде приет сериозно в актьорското си амплоа. Паркър обаче решава да се възползва от възможността да направи още по-успешни и масирани рекламните кампании на филмите, като промотира и музиката на Пресли. Това превръща саундтрак албумите към тях в също толкова важен, ако не и по-съществен елемент от сюжета им.

През 1958 година Елвис е извикан за отбиване на военната си служба и преустановява звукозаписната си кариера за период от две години, смятайки, че с музикалната му кариера е свършено. Междувременно майка му умира на едва 46-годишна възраст, което разбива сърцето на 23-годишния по това време Елвис. След края на обучението му във Форт Смит, Арканзас, през октомври 1958 година

Пресли заминава за Германия, присъединявайки се към Трета танкова дивизия. Там той започва да тренира карате, среща бъдещата си съпруга – Присила - и за първи път опитва амфетамини, като остава поразен от ефекта и "ползите" от употребата им  - не само чувства прилив на енергия и сили, но успява да регулира теглото си.

След като се завръща в САЩ и подновява звукозаписната си кариера, Пресли записва и издава едни от най-успешните си сингли - "Stuck on You", "It's Now or Never" и "Are You Lonesome Tonight?". Всъщност дори и през двегодишния период на военната му служба продуцентите от RCA не стоят със скръстени ръце, рискувайки името му да бъде забравено - вместо това, то е регистрирано десет пъти в топ 40 на "Billboard" с неиздавани дотогава парчета, които е записал преди военната си "авантюра".

През по-голямата част от 60-те Елвис отново отсъства от сцената, за да се концентрира върху филмовата си кариера. Той участва в над 20 холивудски продукции (в това число "G.I. Blues", "Frankie and Johnny", "Girl Happy", "Double Trouble" и др.), и записва саундтрака към тях, преди да се завърне на сцената през 1968 година със специалния концерт "Elvis", излъчен по телевизията. През 1972 година MGM издава документалния филм "Elvis on Tour", който печели "Златен глобус", а госпъл албумът му "He Touched Me" е удостоен с "Грами" за "Най-вдъхновяващ пърформанс".

Година по-късно Пресли участва в първия концерт, излъчен в цял свят чрез сателит - "Aloha from Hawaii", преди здравето му рязко да се влоши в резултат на дългогодишната злоупотреба с предписани медикаменти, която става причина и за преждевременната му смърт през 1977 година, когато е едва на 42 години. Въпреки здравословните си проблеми, между юли 1973 и октомври 1976 година Пресли записва огромно количество песни, осигурявайки съдържание за шест албума, три от които достигат челното място в кънтри чарта на САЩ - "Promised Land" (1975), "From Elvis Presley Boulevard", "Memphis", "Tennessee" (1976) и "Moody Blue" (1977).

Пет години след смъртта на Елвис Пресли неговото прочуто имение в Мемфис -  "Грейсленд", което той купува през 1957 година и в което живее до смъртта си, е отворено за посетители и оттогава насам е посещавано от над половин милион души годишно, което го прави втората най-популярна сграда в САЩ по този критерий след Белия дом. През 2006 година Грейсленд получи статут на Национална историческа забележителност.