Експерименталната мозъчна хирургия – потенциално средство за справяне с наркотичната зависимост

През последните години броят на наркозависимите в световен мащаб застрашително расте. Част от хората, употребяващи наркотици, успяват да се справят със зависимостта с помощта на семейството си или специализирани институции. Други обаче стават жертви на различните наркотични и упойващи вещества. Иновациите в медицината обаче могат да изиграят важна роля в борбата с наркозависимостта.

Мозъчна операция или как експерименталната медицина променя животи

Когато синът й се изкачи нагоре по стръмните каменни стъпала и влезе през вратата на къщата, Джина Бъкхалтър беше изключително предпазлива. Не беше тайна, че Джерод е пристрастен към наркотиците повече от 15 години.

Всъщност изненадите за Джина не бяха новост, но този ден й донесе надежда. „Синът ми каза, че са се обърнали към него за извършване на мозъчна операция, чиято цел е лечение на наркотична зависимост.“, спомня си тя. „И буквално исках да припадна на пода.“

Предложението идваше от изследователски екип от Института по невронауки „Рокфелер“, базиран в Университета на Западна Вирджиния, който се намира на около 10 мили от дома на Бъкхалтър в Дилинер, Пенсилвания.

Джерод всъщност е пациент в Института, където е лекуван от д-р Джеймс Махони, специалист по злоупотреба с вещества. През годините младият мъж се опитва неведнъж да се откаже от наркотиците, но най-големият му успех е едва три месеца.

Проблемите на Джерод започват през детството му. Всъщност той е нервно, тревожно дете – баскетболна и футболна звезда в училище, на което е предложена стипендия още в 10 клас. Местният вестник дори го нарича „Мистър всичко“.

До последната година на гимназиалното обучение тази мечта вече е в миналото. Нараняване на рамото на 15-годишна възраст води до предписване на опиоидни болкоуспокояващи. Медикаментите са предписани само за шест седмици, но Джерод успява и след това да се снабдява с тях.

До 20-те си години Бъкхалтър вече употребява хероин, а наркотиците са всичко, за което може да мисли. Когато Махони предлага операцията, Джерод вече е на ръба.

„Веднага казах: „Да, нека го направим“. Веднага. Бях толкова отчаян.“, споделя Джерод пред главния медицински кореспондент на CNN д-р Санджай Гупта.

Дълбока мозъчна стимулация като лечение на пристрастяване

Скоро Бекхалтър става първият пациент в проучване, включващо четирима души, което тества безопасността и осъществимостта на дълбоката мозъчна стимулация като лечение на пристрастяване. Изследването е финансирано от Националния институт за злоупотреба с наркотици.

Рано сутринта на 1 ноември 2019 г. д-р Али Резай, неврохирург и директор на Институтта „Рокфелер“, пробива черепа на Джерод. Той поставя електрическа сонда – фино парче тел с ширина едва милиметър.

Докато Бъкхалтър лежи упоен, но буден, Резай му показва поредица от изображения на монитор – купчини наркотици и други снимки, предназначени да предизвикат апетита и безпокойството, които преследват младият мъж от 17 години. Въз основа на отговорите, неврохирургът наглася сондата, за да се увери, че е в правилната позиция. Екипът се надява, че електрическият сигнал ще възстанови здравословната функция на увредените мозъчни зони и ще освободи Джерод от непрестанния копнеж, който го държи в плен.

Дълбоката мозъчна стимулация се използва широко за лечение на болестта на Паркинсон и е одобрена от Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) за лечение на редица други заболявания, включително тежка епилепсия и обсесивно-компулсивно разстройство.

Но разстройството със злоупотреба на вещества представлява по-сложен набор от емоционални и поведенчески предизвикателства. Д-р Нора Волков, директор на Националния институт за злоупотреба с вещества, казва, че дълбоката мозъчна стимулация е изпробвана за първи път при хора, употребяващи наркотици, в Китай, но малко се знае за дългосрочния резултат.

За Бъкхалтър и Резай определено си заслужава риска. „Има хора, които умират – 100 000 души годишно.“, казва д-р Резай. „Тези хора са изложени на риск от предозиране. И за тези тежки случаи, дълбоката мозъчна стимулация става опция.“

Прочетете още:

• 7 причини, поради които хората използват наркотици

Нарастване на смъртните случаи от предозиране

Дилинер и Моргантаун се намират в сърцето на регион, който е силно засегнат от наркотиците. Смъртността от свръхдоза в Западна Вирджиния е повече от два пъти по-висока от националната за най-малко шест години и разликата постоянно нараства. Между юни 2020 г. и юни 2021 г. смъртните случаи от свръхдоза са скочили с близо 32% в Западна Вирджиния в сравнение с 21% увеличение в САЩ като цяло. Последните данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) показва, че смъртността от предозиране сега е около три пъти по-висока в Западна Вирджиния от националната.

За периода от юни 2020 г. до юни 2021 г. над 100 000 души са починали от предозиране с наркотици в Съединените щати. Синтетичните опиоиди, като фентанил, са причина за почти две трети от смъртните случаи.

Консултациите и лекарствата срещу пристрастяване помагат на много хора, но д-р Резах казва, че някои се нуждаят от допълнителна помощ, за да прекъснат цикъла на наркозависимост. Както той обяснява, мозъкът на наркозависим човек се променя физически с течение на времето. Една от промените се случва в прилежащото ядро, което регулира функцията на невротрансмитер, наречен допамин, жизненоважен за мозъчната система за възнаграждение. Това е мозъчната верига, която ни кара да ядем, да се влюбваме или да сме мотивирани. Мотивация, награда, удовлетворение – за някои хора това включва употреба на наркотици.

“Когато за първи път вземете наркотик, получавате високи нива на допамин.“, казва Резай. „Но колкото повече приемате, толкова по-ниски са нивата. При податливите индивиди резултатът е интензивно желание и обсесивно поведение. Прилежащото ядро става свръхактивно, за да търси допамин.“

Поставяйки електрическа сонда в прилежащото ядро, Резай се надява да възстанови нормалната функция. Жицата също така стимулира втора област на мозъка, която е жизненоважна за процеса на мислене и взимането на решения и която според Резай също е увредена от употребата на наркотици.

Експериментални подходи за лечение на пристрастяване

Дълбоката мозъчна стимулация е само един подход за обръщане на тези промени. Други субекти на изследване получават транскраниална магнитна стимулация, при която се доставя ток през устройство, държано от външната страна на главата. Техниката е одобрена от FDA от 2008 г. за лечение на тежка клинична депресия и от 2018 г. за обсесивно-компулсивно разстройство. Няколко пилотни проучвания установяват, че този метод може да намали желанието за алкохол, никотин, опиати или кокаин.

Друг експериментален подход е фокусираният ултразвук. Използвайки високо- или нискочестотни енергийни вълни, техниката може да достигне до мозъчни структури много по-дълбоко от тези, достъпни чрез транскраниалната магнитна стимулация. Това е като дълбоката мозъчна стимулация, но без извършване на операция. Използването на фокусирания ултразвук като лечение на пристрастяване обаче все още е теоретично.

В проучването върху дълбоката мозъчна стимулация, след като сондата е имплантирана, субектите, включително Бекхалтър, могат да позволят на изследователите да записват мозъчната им активност в реално време. „Излъчва се на живо.“, казва Резай. „С биологична обратна връзка започваме са моделираме тези цифрови биомаркери за пристрастяване, жажда и тревожност.“

Целта е да се намерят индикатори, които да предупреждават лекарите и пациентите, че са близо до рецидив. По този начин лекарите ще могат да регулират силата и разположението на сондата дистанционно за по-добър ефект.

При Бъкхатър сработва. Човекът, който не успява да се справи със зависимостта си през последните три месеца преди операцията, вече не употребява наркотици от две години и половина. Дълбоката мозъчна стимулация изиграва роля, но младият мъж също приема медикамент, наречен субоксон, ходи на консултации и има постоянна работа в дом за подкрепа на хора след напускане на програми за рехабилитация на наркозависими.

Сред другите трима участници в проучването, един постига успех, но друг прибягва отново до наркотиците и сондата му е премахната. За последния пациент е твърде рано да се каже дали ще се справи със зависимостта си.

Хирургичните процедури помагат да се разбере какво движи желанието за наркотици

На фона на увеличението на смъртните случаи от свръхдоза, проучване, включващо само четирима души, може да изглежда като капка в океана. Хирургична процедура на стойност 50 000 долара не заема мястото на семейството и дома, както и не се бори с въпроса за ограничаване на смъртните случаи чрез промяна на законодателството. Но Волков от Националния институт за злоупотреба с наркотици твърди, че основните медицински изследвания все още могат да играят важна роля.

„Хирургичните процедури не са панацеята за кризата с предозирането, но методите като дълбоката мозъчна регулация ни помагат да разберем какво движи желанието за наркотици и вдъхновяват разработването на нови лечения за пристрастяване.“, коментира Волков.

„Чувството да се събудиш сутрин и да не се тревожиш за сина си е незаменимо.“, споделя бащата на Джерод.