Майкъл Грейвс и неговите проекти за подобряване на обстановката в болниците

Майкъл Грейвс (1934 - 2015) е световноизвестен американски архитект, университетски професор и дизайнер на потребителски продукти, като мебели и аксесоари за дома. Той проектира някои от емблематичните сгради в САЩ в началото на 80-те години, включително Portland Building, Humana Building (Louisville, Kentucky),  O'Reilly Theater (Pittsburgh, Pennsylvania), NCAA Hall of Champions (Indianapolis, Indiana).

Но кой всъщност е Майкъл Грейвс и каква е неговата хуманна мисия?

След като научите историята му, със сигурност ще изпитате възхищение и благодарност към него за онова, на което е посветил последните 10 години от живота си. 

Един от хотелите в Disney World във Флорида, проектиран от Грейвс

Днес името на Грейвс се свързва не само с архитекта, създаващ причудливи постмодернистични сгради, заради които през 2011 г. бе отличен с най-престижната награда за класическа архитектура "Driehaus Prize", но и с човека, полагащ неуморни усилия за това да превърне болничните заведения в удобни и приветливи сгради както за пациентите, така и за персонала в тях.

Както обикновено, Грейвс не просто избира нетрадиционно поле за изява, след като вече си е изградил репутация на архитект със собствен, уникален и иновативен стил и изключителен креативен потенциал, а намира призванието си в резултат на собствените си преживявания, свързани с престоя му в множество болници през последните години от живота му.

По време на работна визита в Германия той развива остра вирусна инфекция на синусите и докато се прибере у дома - в Ню Джърси, Принстън, вече усеща намалена чувствителност в долната част на тялото си. Внезапно архитектът, пословичен със своята пъргавост в работата и способността си да прави бързи дизайнерски промени в последния момент, се оказва парализиран от кръста надолу.

Седмиците, прекарани в осем здравни заведения, изострят чувствителността му за околната среда и отварят очите му за отсъствието на всякаква мисъл за пациента, що се отнася до обстановката и условията в болниците.

Той не просто се отчайва от потискащите цветове и интериорни решения, а се сблъсква с изключително нефункционалното оборудване в клиниките, в които е настанен - така например подлакътниците на инвалидните столове са твърде повдигнати, за да може човек да се доближи максимално до мивката, рафтовете са твърде дълбоки, за да могат да бъдат достигнати обектите, намиращи се на тях, а завесите на щорите на прозорците са абсолютно недостъпни.

"Никой не се интересува от тези проблеми. В болниците се търсят преди всичко прагматични решения. Но те дори не се взимат правилно, а прагматичното и визуалното, които трябва да вървят ръка за ръка и чрез тях да бъдат постигнати добър дизайн и лично преживяване, просто не работят", коментира впечатленията си Майкъл Грейвс в интервю за Architizer.

Според него обикновено хората, които решават какъв да бъде интериорния дизайн на болничното обзавеждане, са некомпетентни, що се отнася до конкретните нужди на пациентите и обслужващия персонал.

"Така например в идеалния случай, преди да бъде произведен и доставен на болниците, инвалидният стол ще бъде тестван от сестрите на ниво прототип, така че те да могат да изберат онзи, който наистина им е удобен. Не че хората, които правят мебели, не са добронамерени - те просто не знаят и не могат да пречупят мисленето си през това на пациентите и персонала".

Няколко години по-късно Грейвс работи в тясно сътрудничество с компаниите "Stryker" и "Stinson", проектирайки дизайна на мебелите и оборудването, с които се обзавеждат болниците - от диваните и столовете в чакалните през кушетките в спешното отделение, инвалидните столове, шкафовете и подвижните масички за лежащо болните, завесите, служещи като параван около всяко отделно легло и други.

Колекциите с щампи на Грейвс за "Stinson" са наречени "Crypton" и "Voyages" и могат да бъдат разгледани в официалния сайт на компанията. Пак там може да бъде гледан и кратък филм с негово участие, разкриващ концепцията зад "Voyages".

"Времето, което прекарах в Рим в началото на 60-те години на миналия век, докато следвах там, формира визията ми за заобикалящия ме свят. В тази колекция /Crypton/ аз подсъзнателно възпроизвеждам живописните пейзажи на Тоскана и Умбрия чрез експресивни форми и цветове", споделя Майкъл Грейвс. 

"Нашите дизайнери умело материализират идеите му, пренасяйки върху плата тяхната красота и всичките им нюанси. Този процес не е никак лесен, но е много зареждащ и изключително колаборативен, а резултатът е висококачествени материи с натурални флорални и топографски мотиви, които създават усещане за нещо познато у хората, редуцират гнева и нервността им, когато са заобиколени с тях в болнична среда", обяснява Джон Роуан от "Stinson" пред "Architizer".

Майкъл Грейвс е архитект и дизайнер на действащия хоспис "Wounded Warriors Home" във Форт Белвоар, Вирджиния, в който биват настанявани бивши американски военнослужители, пострадали в битка. Самият той е инвалид и добре запознат с проблемите при навигирането с инвалидна количка в затворени помещения, Грейвс е създал редица подобрения и изобретения, благодарение на които обитателите на хосписа се чувстват комфортно.

Така например никъде в сградата, чиято архитектура също се отличава от тази на повечето подобни заведения, няма первази между стаите, а кухненските плотове са по-ниски от стандартната височина, което улеснява неимоверно самообслужването от хора в инвалидна количка.

И така, недопускайки духът му да бъде сломен от случилото се с него, Майкъл Грейвс изпълнява повече от успешно мисията си да вдъхва сили на хората, попадащи в болнична среда независимо дали като пациенти, или като здравни работници, чрез т.нар. емпатична архитектура. Според него обаче това доколко човек ще позволи да бъде пречупен от сполетялото го нещастие зависи най-вече от него.

"Трябва, щом се събудите сутрин, да си казвате: Аз съм най-щастливият човек на света", съветва Грейвс, включен в т. нар. "The New York Five" - група от петима архитекти, получили по-специално признание от "Committee of Architects for the Study of the Environment" към Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк в края на 60-те години на XX век.

Снимки: flickr.com