Друго чудо на човешкия ум: способността да забравяме

В стремежа си да знаем повече за света, ние все още не сме разгадали човешкия ум. Той е една от най-големите мистерии. Напредъкът в технологиите отваря нови врати за възможността да се изследва и научава повече по всевъзможни въпроси. Включително за нашите необикновени умове. Резултатите, относно принципа на работа на нашия ум, както и неговите техники за самозащита не престават да ни учудват.

Ето защо ще споделим с вас едно много интересно проучване от Световния форум за икономика. Готови ли сте да бъдете изумени?

В началото на 2000 г. в Университета на Масачузетс е проведено  проучване върху проявата на нечестност в ежедневието ни.

Психолози набират няколкостотин студенти и ги групират по двойки. Двойките са инструктирани да разговарят за 10 минути.

Всички разговори са записани от скрита камера.

По-късно лентите са показани на студентите, на които е зададен въпроса колко пъти са излъгали по време на този разговор. Оказва се, че всеки студент е излъгал най-малко два пъти в тези 10 минути. Някои дори повече от 12 пъти!

Проучването открива, че хората са склонни да виждат себе си като невинни, когато разчитат само на своите спомени.

Въпреки това, когато те наблюдават себе си, осъзнават, че не са били толкова честни, колко твърдят преди това.

И тук става дума само за 10 минути!!!

Какво ще кажете за това да сме наясно с всеки случай на нечестност, в който сме ангажирани през целия ден?

Всички ние желаем да вярваме, че сме благородни и етични хора.

Истината е, че повечето от нас не успяват да преминат някои етични тестове.

Особено, когато не желаем да нараним чувствата на някого, което е един чудесен пример за рационализация и обосновка: предположението, че ако неетичното нещо, което избираме да сторим, ще служи на благосъстоянието на някого, то вече не е неетично. Човешкият ум прави свои извинения, за да защити сам себе си (от себе си).

Още по-интересно е, че съществува и друг механизъм, който ни позволява да се справим с нашето собствено етично лицемерие.

Според изследване, проведено от преподаватели от Харвард и Северозападните университети, човешкият ум е много добър в това да забравя лошите неща, които е сторил.

Накратко: човешкият ум е склонен да забравя детайлите около неетичното си поведение.

Както вече споменахме, всеки желае да вижда себе си като благороден, справедлив и етичен; всеки се грижи за това да бъде "добър" човек.

Този феномен носи наименованието неетична амнезия.

Изследователите провеждат няколко експерименти по този въпрос. В един от експериментите субектите са помолени да хвърлят монета и прогнозират изхода (ези-тура). За всяка правилна прогноза те получават пари. Най-важното условие е, че са свободни да излъжат, трупайки фалшива финансова печалба.

След два дни на субектите е направен тест за памет. Тези, които не са излъгали, могат да си спомнят стаята, мебелите и други подробности съвсем ясно; тези, които са излъгали, имат мътни спомени и много от подробностите са вече изтрити. Въпреки всичко това, непочтените субекти много добре си припомнят какво са правили два дни преди това, извън тази стая: това, което са яли, къде са ходили и т.н. Най-размитата част от паметта им са моментите, в които са излъгали за изхода от играта.

Съществуват и други подобни експерименти.

Един от тях включва онлайн залагания. Участниците са разделени в две групи. Те трябва да правят залози онлайн. На едната група е позволено да променя размера на залозите си, според резултатите, а другата на група не (ако печелят – печелят, ако губят – губят).

Резултат: тези, които са излъгали, имат склонността да "не си спомнят това ясно".

Тази склонност към забравяне не е единственото любопитно нещо в случая. Умът също ускорява процеса на забравяне.

Колкото по-неудобно се чувства някой от своята нечестност, толкова по-бързо забравя детайлите около тази проявена нечестност.

Истинският въпрос, на който все не може да бъде отговорено е: дали ние наистина забравяме тези спомени или подсъзнателно ги потискаме?

С други думи, дали емоцията, която ние наричаме срам, оказва влияние на процесите и възможността за създаване и запазване на определени спомени?

Отговорът на този въпрос подлежи на по-подробни експерименти.

Без съмнение, благодарение на технологиите, които ни дават възможност за сканиране на човешкия мозък, ние скоро ще знаем повече за това и за други подобни явления и модели на когнитивно поведение. За сега те все още предстои да бъдат открити.

Това, което знаем до този момент е, че нашите умове притежават далеч по-силен механизъм, отколкото сме предполагали, когато става въпрос за запазване на нашето психическо равновесие и нашето самоуважение.

Източник: onedio.co; scientificamerican.com;