Волфганг Амадеус Моцарт: „Музиката не е в нотите, а в тишината между тях.”

"Божественият Моцарт – по-малко име и повече душа, която се спусна при нас от небето, появи се на тази земя, остана тук малко повече от трийсет години и сетне си тръгна по-обновена, по-богата и по-радостна." – Шарл Гуно

Така френският композитор Гуно определя ексцентриченият и лъчезарен гений Моцарт, който през краткия си живот е съпътстван от множество възходи и падения.

В живописния град Залцбург, Австрия на 27 януари 1756 г. се ражда Волфганг Амадеус Моцарт – дете с необикновена дарба, която проявява впоследстие - да изсвири дадено произведение, след като го е чул само веднъж. Едва ли тогава някой е подозирал, че тази дарба ще го направи разпознаваем по цял свят, дори и след неговата кончина. Повече от 600 музикални произведения бележат неговия творчески път, а до ден днешен той продължава да вълнува - от директорите на филми до компютърни учени.

Моцарт композира от петгодишна възраст, а на 6 вече свири при австрийската императрица. Още в най-ранна детска възраст детето чудо се научава да свири на клавесин (инструмент с клавишни струни). И той е насърчаван от баща си Леополд – амбициозният композитор и педагог в катедралата в Залцбург.

Започвайки с клавесина не след дълго той се научава да свири на пиано, цигулка и орган.

Началото на неговия творчески път е съпътствано с множество концерти в Париж, Лондон, Амстердам. По време на концерт в Мюнхен, Моцарт и неговата сестра свирят заедно в продължение на три часа и оставят без дъх публиката.

Впоследствие детето чудо е представено на кралските фамилии в Европа и бързо набира популярност.

Поредица от гастроли по  италиански градове потвърждават превъзходния му талант– той пише 2 опери и серенада, които жънат голям успех в Милано. Постепенно започва изграждането на великия музикант и неговата кариера. На 15 години той споделя, че чува цели опери "у дома в главата ми". По-късно композиторът  признава, че се чувства "толкова горд като паун" по отношение на славата му.

Амбициозността на баща му взема връх. През 1778 г. той изпраща младежа в Париж с нареждане да "бъде един от великите". Но това не се случва тогава. Майка му, която го придружава, умира от треска. Освен емоционалния срив, композиторът се сблъсква и с бащините обвинения.

След престоя си в Париж Моцарт се завръща в Залцбург, за да живее с баща си и сестра, минава през Страсбург (където свири на три слабо посещавани концерта). У дома той намира работа, но не е щастлив. Той иска повече за себе си, след като е написал, " не искам за изивея живота си в бездействие на такова такова бедняшко място."

Годината 1781 е повратна в живота на великия композитор. Той се мести във Виена и оттогава нищо не е същото. Във Виена епохата на Просвещението е в разгара си. Нощите в столицата принадлежат на богатите, които присъстват на най-добрите опери. 

На 25 години с внушителен брой музикални произведения Моцарт се чувства неудовлетворен, тъй като обществото във Виена не го разпознава. Но той вярва, че е най-великият музикант и композитор.

Започвайки като самостоятелен музикант той намира пътя си в "сърцето" на виенския социален живот, провокиран от популярната привлекателност на пиано концерти и симфонии.

Един биограф отбелязва, че публиката на концертите му е имала възможността "да стане свидетел на трансформацията и съвършенството на един основен музикален жанр".

Музиката му отразява всяка форма и стил на своето време.

Какво прави работата на Моцарт толкова революционна? Романтичният композитор Йоханес Брамс отбелязва изключителната "чистота" на музиката му. За американския композитор Ленард Бърнстейн произведенията на Моцарт са "окъпани в блясък, а Моцарт е "духът на състрадание, универсална любов, дори на страдание - дух, който не знае възраст, защото той принадлежи на всички възрасти ".

Моцарт умира на 35-годишна възраст, на 5 декември 1791 г. от треска, но според слухове той е бил отровен от Антонио Салиери - влиятелен оперен композитор и изключителен музикант. 

Погребват гениалният композитор като бедняк. Положен е в общ гроб заедно с други починали. Никой не знае и до днес къде точно са останките му. Но макар и отишъл си от този свят без почести, Моцарт обезсмъртява себе си чрез своите творби.

Ето някои от вечните цитати на великия композитор:

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: mentalfloss.com; classicfm.com; thoughtco.com