Вид оса унищожава хлебарките повече от 25 милиона години

Експерти от държавния университет в Орегон се натъкнаха на 4 нови вида паразитни оси, които убиват хлебарки, в смолата на дърво, датираща отпреди 25 милиона години. Те са се съхранили с превръщането на смолата в кехлибар.

Според Джордж Пойнар Джуниър, изследовател от Орегонския университет, някои видове оси са се използвали, за да контролират популацията на хлебарки в сградите. Той разказва: „Често осите са съжителствали с хлебарките. Човек е знаел, че там, където има оси, със сигурност има и поне няколко от неприятните буболечки. Откритите от нашия екип оси са живели преди 20 или 30 милиона години. Най-вероятно те също са убивали хлебарки.“

Видът оси Evaniidae е от семейство Ципокрили. Коремната им част наподобява флаг като този, който се опъва на кърмата на кораб и обозначава националността му.

„Летейки, тези оси сякаш развяват знаме, което вятърът подухва“, пояснява Пойнар, почетен професор в Колежа по науки към университета в Орегон и международен експерт в изследването на растителни и животински видове, капсуловани в кехлибар. 

Днес съществуват около 400 вида, подобни на откритите оси, разделени в 20 рода. Те живеят навсякъде с изключение на полярните райони. Дължината им варира от 5 до 7 мм. Интересното е, че те не жилят или хапят хлебарките, но убиват неизлюпените им яйца.

Как осата унищожава хлебарката?

Женската оса търси капсулата с яйцата на хлебарката, известна като оотека, и снася върху или в едно от тях своето собствено. Когато яйцето на осата се излюпи, ларвата изяжда това на хлебарката.
След това изяжда и останалите яйца в капсулата. Развитата вече ларва се превръща в какавида вътре в нея. Следователно нито едно от яйцата на хлебарката няма шанс да оцелее, ако там осата е снесла свое.

Пойнар успява да открие три нови вида оси, анализирайки фосилните находки от терциерния период в Доминикански кехлибар: Evaniella setifera, Evaniella dominicana и Semaeomyia hispaniola. Той успява да разграничи и четвърти вид - Hyptia mexicana, от кехлибар в Мексико. Терциерът, като период, започва преди 65 милиона години и продължава повече от 63 милиона години.

В кехлибара експертът не попада на фосили от хлебарки, но открива три други летящи термити. „Възможно е те да са споделяли общо гнездо с хлебарките и това да е привлякло осите“, смята Пойнар.

Изследването е публикувано в списание „Historical Biology.“