Валидират юбилейна пощенска марка с лика на Стамболийски

По случай 140 години от рождението на големия политик и държавник Александър Стамболийски се валидира марка с неговия лик. Идеята за подобно тържествено честване на годишнината е породена от партия, на която Стамболийски е бил лидер - БЗНС. Юбилейната пощенска марка ще излезе в лимитиран брой, което я прави изключително ценен предмет.

Официалната церемония по валидирането й ще се проведе на 1 март 2019 г. в 11 часа в залата на Централна поща, ул. "Гурко" №6, гр. София.

И до днес темпераментната личност на Стамболийски се приема полюсно сред обществото. Още от детска възраст той силно се запалва по земеделската идея. Учи в земеделското училище в Садово, а след това продължава да се образова в същата насока, като се записва в Лозарското училище в Плевен.

Образованието си решава да завърши в Германия, където изучава агрономия, но здравословните проблеми, които го спохождат, препращат младия земеделец отново в България. Сякаш съдбата го пренасочва към дейността, която му е отредена, връщайки го на родна земя.

Стамболийски бързо бива погълнат от политическите бури на България. Заради смелото му противопоставяне срещу пагубното въвличане на народа в Първата световна война, през 1915 г. е осъден на доживотен затвор. Три години по-късно обаче бива освободен, с цел да иде на фронта, за да тушира надигащото се недоволство от страна на войниците към властта.

Въпреки множеството обвинения, той бива амнистиран и бързо се завръща към политическите си дейности. За първи път влиза във властта през 1919 г. Именно на него се пада и тежкото бреме на 27 ноември същата година да подпише съкрушителния за България Ньойски договор.

Огромните загуби, последвали договора, водят България до крах. На следващите избори БЗНС поема управлението на страната, а Александър Стамболийски става министър-председател. До голяма степен неговата политика подпомага стабилизирането на страната. Въвеждането на трудовата повинност и аграрната реформа оказва значително влияние в икономически план.

Стамболийски е известен още и с просветните реформи, които оставят дълбок белег върху българската култура и до днес. Земеделското правителство, което той оглавява, заварва 417 прогимназии, а оставя след себе си 2716. Създадени са още Художествената и Музикалната академии. Въвеждат се закони за задължително безплатно образование за деца на възраст от 7 до 14 години, за поощряване на родната литература и изкуство, за авторското право, за опростяване на правописа и много други. Със закон се определя 1-ви ноември за Ден на народните будители. Гимназиите, университетите и библиотеките се разрастват и множат. БЗНС създава предпоставки за един бъдещ културен разцвет.

Някои историци приемат методите му на управление за твърде сурови и понякога не достатъчно демократични, но може би именно от това е имала нужда България в онези тежки времена.

Народът, представян предимно от земеделци и селски работници, обиква Стамболийски, но враговете му се съюзяват. Така идва и ужасяващият преврат на 9 юни 1923 г. Лидерът на Земеделския съюз бива заловен, жестоко измъчван и убит в родното му село Славовица.

Макар образът на Александър Стамболийски да се приема противоречиво и до днес, приносите му за стабилизиране и укрепване на държавата, култивирането на просветно развитие, множеството му реформи и стремеж към народовластие надживяват конкретната историческа конюнктура.

Александър Стамболийски се доказва не само като далновиден визионер, но и като човек, готов да се жертва за България. Необорима е тезата му, че просперитетът на обществото се гради върху плещите на работещия собственик. „Човек, който не работи, дегенерира. Човек, който не притежава собственост, никога не може да бъде свободен“, твърди народният водач. Времето доказа правотата му, че България трябва да бъде част от голямото семейство на свободните и демократични народи.

Автор: Милена Минчева